Днес празнуват всички, които правят живота ни по-сладък
- Редактор: Виктор Тошев
- Коментари: 0
Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан.
Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал - кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го - и неговата майка, и императорът - да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен и посечен с меч.
Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дал кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий.
В българския народен календар денят на великомъченик Прокопий е популярен като летният празник на пчеларите. Затова го наричат още свети Прокопий Пчелар. Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий.
В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки.
По стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват право при пчелините. Носят две бели погачи - боговици, в чест на св.Прокопий и Исус Христос.
Оставят хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това разчупват високо над главите си, като си пожелават берекет и хубав, ароматен мед.
В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, старите пчелари изпълнявали обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед. Вярвали в магическата му сила да лекува неизличими болести, затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли.
Знахарки и баячки пък лекували с него тежки ухапвания от насекоми и всички разновидности на шарката. От него слагали на бузките на децата и в пазвите на моми и невести, за да ги пази от лоши очи и уроки.
Имен ден празнуват Прокопи и Теофил.
ЕЦБ изрази положително становище за въвеждане на еврото в...
Кремъл разкритикува думите на Еманюел Макрон
Правят опити за предизвикване на изкуствен дъжд на летище...
Правят опити за предизвикване на изкуствен дъжд на летище...
Психичноболен мъж лови бездомни котки, за да ги яде