Празнуват всички, които носят името Красимир и Красимира (означава – да краси света).

На този ден Православната църква чества деня на Св. 42-ма мъченици в Амория (в малоазийската област Фригия). Преданието разказва че това са били храбри военачалници, които се пожертвали в името на християнската вярата през 840 г. в Амория.

В началото на IX век, градът бил непрекъснато нападан и обсаждан от арабски племена, които вече изповядвали исляма. Историята се запазила от времето на византийския император Теофил (829-842 г.).

Християните се защищавали мъжествено и врагът тъкмо се готвел да отстъпи, когато предател показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена, градът бил превзет и предаден на огън. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство.

За възмездие победителят заповядал да бъдат затворени в тъмницата главните военачалници – те били 42 души. Църквата почита в този ден паметта на всички смели мъже, които се оказали и добри войници и верни служители на Христа.

Според етнолозите името Красимир възниква през Възраждането като свободен превод на гръцкото Козма. КРАСИМИРА – женска форма на Красимир.

Още когато кръщават децата си с тези хубави имена, родителите ги орисват да бъдат красиви и мирни, да радват дома им и да украсяват живота им. Тези имена са събирателни на човешкия копнеж по спокоен и уютен живот, нещо толкова рядко срещано в днешния стресиращ век. На този ден е добре да си помислим дали достатъчно оценяваме красотата около нас… дали изобщо я забелязваме… дали я опазваме… дали сме съпричастни…