Е, вече е ясно. "Демократична България" (ДБ) взе мандат в изборите за Европарламент и спечели своята сталинградска битка.

Оттук нататък олигархията лека-полека ще бъде обкръжена от прииждащата алтернатива. Има нещо доста забавно в тази епопея, която остана встрани от шумотевицата. Това е небрежният начин, по който Радан Кънев от монах, “избягал” от голямата политика, за да изкупи греха от изборния провал през 2017 г., се превърна във водач на листа и европейски депутат – номинираха го, не отказа и спечели. Но нека, щом "царят на ООН" Стефан Тафров и "царицата на Фейсбук" Мария Спирова не успяха да го изместят, пише Диян Божидаров във в. Сега.

С иронията дотук. Съвсем сериозно следва да се отчете, че ДБ се представи добре на европейския вот. Социолозите не бяха сигурни в спечелването на мандат, петната в биографията тежаха. В крайна сметка 117-те хиляди гласа подкрепа не са чак толкова далеч от 144 000, колкото взе предшествиникът Реформаторски блок (РБ) в най-добрите си времена (на евровота преди пет години блокът ползва еуфорията от ДАНСwithme). Те не са много далеч и от бариерата за влизане в български парламент. Нисък е таванът на ДБ, но е съвсем обективна реалност, достигането му е успех.

Има още нещо важно, с което формацията се справи. Нека видим историята: през три четвърти от българския преход прародителите – СДС, ОДС, Синята коалиция и т.н, имаха сигурни места в българския парламент и в европейския (след 2007 г.); в последната четвърт обаче нещата се промениха – през 2013 г. “автентичните десни” изпаднаха от НС, след четири години се провалиха отново. Загуба сега рискуваше да се влезе в спирала, чиято инерция да ги изхвърли и от следващото Народно събрание – и окончателно да се окажат ненужни на България.

Този риск бе преодолян, евровотът даде енергия за растеж.

Лидерите на ДБ и симпатизантите им вдигат наздравици в момента с поздрава: “Ние сме алтернативата!” – на ГЕРБ, БСП и модела. Девизът бе ползван в изминалата предизборна кампания, със сигурност ще се пренесе и за местния вот наесен. И тук започват проблемите. Твърде амбициозна е задачата да са алтернатива, твърде висока е претенцията. Но голямата беда не е в количествената разстановка, която е твърде неблагоприятна за ДБ (117 000 “добри” българи срещу 1 млн. “лоши”) . Какво пък – добрите може да се увеличат. Голямата беда е във факта, че трудно толкова много автобиографична мръсотия може да изсветлее. Не е измислен такъв ариел. Което от своя страна все някак може да превърне ДБ в алтернатива на ГЕРБ, БСП, Доган и Цацаров, тоест на тези конкретно партии и лица; не и на модела, който превръща корупцията в политика и обратно.

Понеже идват местни избори, нека направим кратък преглед каква е ситуацията с ДБ по места. Във Варна едно от лицата на коалицията е известен с прякора Куфарчето – спомен за славните времена, когато разнасяше това-онова на Добрин Митев. В Пловдив формацията си има областен управител. Как да няма? Нали сегашният областен управител от ГЕРБ бе подкрепен за кмет преди четири години? Освен това през 2017 г. лично Радан Кънев направи коалиция за националния вот с пловдивска дама, известна с безразборни политически и бизнес контакти (включително  с ГЕРБ, а и с Гергов от БСП; но пък способна да финансира кампанията). В Бургас през 2015 г. бе подкрепен кметът на ГЕРБ. 

Ами в София? Голяма част от художествено-творческата интелигенция, която всекидневно засипва социалните мрежи с високоморални съждения в прослава на ДБ, е на хранилка чрез проекти към Столичната община и Министерството на културата (в качеството на независими творци, разбира се, да не си помисли някой друго). С това ли лицемерие се носят нови ценности?

Част от тези грехове бяха сторени при стария формат РБ. А сега – вече чувам възраженията – “лошите десни” ги няма, останаха честните, пък и на всеки “исторически компромис” може да му бъде намерено оправдание. И “Зелените” на Тома Белев са част от новата прогресивна общност – значи всичко е окей. Но хайде да си говорим честно. Основното занимание на ДБ е да води битка с Делян Пеевски и Цацаров, това е добре.  Супер, ако ги събори. Но ако някой си въобразява, че Атанас Атанасов носи почтеност в политиката, а не още от същото, или че заедно с Христо Иванов са алтернатива на “калинките”, значи или е много заслепен, или много наивен. Тия дни една възрастна жена силно се възмущаваше от апартаментите на ГЕРБ в социалните мрежи; даже е своеобразно знаме на ДБ там – Юлия Берберян.

Ех, времена!

Юлия Берберян се възмущава от апартаменти –  ето това горе-долу е визитката на моралната претенция на ДБ. О, да не забравяме! Всеки, който човърка в мръсното бельо на тази общност, е хибриден пистолет на Путин.

Най-важно е бъдещето. Попитах четирима редови симпатизанти на ДБ какво очакват от коалицията. Единият каза, че иска лидерите да разберат, че политиката не се прави само в София и големите градове, а и по селата; добави, че трябва да продължат да бъдат алтернатива на ГЕРБ и БСП. Другите трима разсъждаваха по-конкретно – единият поиска да не влизат в каквито и да е коалиции с Борисов, Нинова или неин приемник; вторият се надява на мост към “умерени политици” от ГЕРБ като Томислав Дончев (също и Татяна Дончева); третият пожела нов съюз с Борисов, за да му бъдат “извити ръцете” да стори някакво добро  за България, но при ясното съзнание, че симпатизантите може да паднат под 4%. Както се вижда, коалиционните перспективи са и най-вълнуващи за електората на ДБ, и най-притеснителни. Защото каквито и гръмки приказки да се говорят, каквито и цели да се постяват, ясно е едно – дори да влиза в следващите парламенти, ДБ ще бъде малка политическа сила, която, за да управлява и “променя модела”, ще трябва да прави нов “исторически компромис”.

С една дума - бъдещето е гадно. Дето се вика, само поколенията може да оценят кармата и жертвите. Късогледото съвремие не е способно.

Хубавото за ДБ е, че парламентарни избори скоро не се очакват, налице е предостатъчно време за производство на омайни цели и обещания. А и електорат свободен има, видя се на европейския вот. Дано успеят да вземат част от него! Няма шега - добре е да има партийно разнообразие, хубаво е да има политическо притовопоставяне. Зле е обаче, ако някой си въобразява, че това е борба на чисти хора за изриване на мръсотията. Да си припомняме ли пак миналото: през 2017 г. “Да, България” и ДСБ се разделиха в навечерието на парламентарния вот и загубиха сигурното парламентарно представителство; стана толкова внезапно, колкото е и необяснимо до днес; да не би щото някой някъде натисне копче?