Държавата праща социални работници в наводнените райони в Хасковско
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Властите обещават финансова помощ след поредния инфраструктурен провал
Екипи на Агенцията за социално подпомагане тръгват към пострадалите райони в област Хасково, където проливните дъждове наводниха десетки дворове и приземни етажи. На много места в региона електрозахранването прекъсна, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика. Служебният ресорен министър Хасан Адемов нареди на социалните служби да бъдат в готовност да подпомогнат хората, чието имущество пострада от влошената метеорологична обстановка.
"Служителите ни са в пълна готовност да окажат подкрепа на пострадалите от лошото време", гласи официалната позиция на министерството, цитирана от БТА.
Обещания за пари срещу унищожено имущество
Институциите уверяват, че социалните работници са инструктирани да издирят възрастни и уязвими хора в община Ардино. Там ситуацията е критична заради покачващото се ниво на река Арда, което откъсна няколко села от света. Под наблюдение остава и община Гълъбово, където река Соколица също застрашава населените места.
Екипите на агенцията на място консултират местните жители за възможностите да получат държавни пари за възстановяване на щетите. Според закона, гражданите с пострадало имущество имат право на помощ в размер до три пъти линията на бедност, което се равнява на 1171 евро. Ако наводнената сграда е единственото им жилище, те могат да кандидатстват за допълнителни 1550 евро.
Финансовата реалност зад пиара
Зад гръмките обещания за хиляди евро помощ обаче стои тежка бюрократична машина. За да получат тези средства, пострадалите трябва да преминат през сложен процес на описване на щетите, доказване на доходи и чакане на междуведомствени комисии. Практиката през годините показва, че парите от държавата пристигат месеци след бедствието, когато хората вече са изтеглили кредити или са похарчили спестяванията си, за да изчистят калта от домовете си.
Изпращането на социални работници post-factum за пореден път повдига въпроса за липсващата превенция. За републиканския бюджет изплащането на еднократни социални помощи на няколко десетки семейства е много по-евтино от реалното почистване на речните корита и изграждането на модерни диги, но истинската цена на това институционално бездействие се плаща от обикновените граждани с тяхното съсипано имущество.























