Нова платформа вади на светло неефективното разпределение на субсидиите

Първата интерактивна онлайн карта на читалищата в България, представена тази седмица, разкри не само мащаба на уникалната културна мрежа, но и дълбоките структурни проблеми в нейното финансиране. Проектът на Фондация „Народни читалища“ и Института за пазарна икономика (ИПИ) извади на светло данни за 3597 обекта – инфраструктура, която надхвърля броя на училищата, детските градини и пощенските станции в страната.

Въпреки внушителните цифри, икономическият анализ зад картата показва тревожна картина на дисбаланс и неефективност.

Култура на ръба на оцеляването

„В селата има читалища с бюджет от 5000 лева годишно. Как да работят с тези средства?“, попита реторично изпълнителният директор на Фондация „Народни читалища“ Юрий Вълковски.

Сумата от 5000 лева е крайно недостатъчна за покриване на основни разходи като отопление, осветление и заплати, което на практика превръща хиляди от тези обекти в „замразени“ сгради без реална културна стойност. Данните на ИПИ потвърждават, че между 60% и 70% от приходите на читалищата идват от държавна субсидия, но разпределението ѝ често не следва логиката на демографията или реалната активност.

Прозрачност срещу "мъртви души"

Досега държавата държеше данните за читалищата в разпокъсан вид, което правеше невъзможен реалния контрол върху ефективността на разходваните средства. Новата платформа (karta.narodnichitalishta.bg) позволява за първи път да се види къде субсидията потъва без резултат и къде ентусиасти правят чудеса с минимални средства.

„Това е последният пристан на нормалност, култура и на връзки между хората“, коментира старши икономистът в ИПИ Петя Георгиева, цитирана от NOVA. Според нея целта на картата е институциите най-после да бъдат ясно позиционирани.

Анализатори обаче предупреждават, че визуализацията може да повдигне неудобни въпроси за нуждата от оптимизация на мрежата в обезлюдяващите се райони, където читалищата съществуват единствено като социална помощ за персонала, без да генерират културен продукт.

Исторически контекстПубликуването на картата съвпада със 170-ата годишнина от създаването на първото българско читалище в Свищов (30 януари 1856 г.). Днес, близо два века по-късно, тази уникална за Европа гражданска мрежа е изправена пред избора да се реформира чрез прозрачност или да продължи да съществува по инерция, разчитайки на държавната хазна.