Икономист критикува раздутия чиновнически апарат и настоява за по-ниски данъци

Държавната администрация и излишните министерства са основна тежест за хазната, а таванът на цените води единствено до дефицит на стоки. Това заяви икономистът Даниел Василев в телевизионен ефир, съобщават от Bulgaria ON AIR. По думите му правителството трябва да предприеме сериозни съкращения в публичния сектор и да премахне регулациите, за да стабилизира пазара.

Инфлацията и ценовите тавани

Въвеждането на ограничения върху цените и раздаването на помощи оказват негативно влияние върху икономиката. Василев е категоричен, че подобни мерки са чист популизъм, като заобикалянето им лесно може да се осъществи чрез поскъпване на други стоки.

"Такива мерки са чиста форма на популизъм. Правителството може да махне регулации, да понижи данъци и държавата да се изтегли повече, за да може пазарът да се балансира", посочи експертът. Според него държавата е безсилна пред плеядата от шокове, които генерират инфлационни процеси. Той допълни, че след декември 2025 година се наблюдава сериозно увеличение на паричния агрегат М2, което предполага навлизането на допълнителни средства в банковата система.

Раздутата администрация като тежест

Основният проблем пред публичните финанси не са приходите, които отчитат рекорден ръст всяка година, а огромните и неконтролируеми разходи. Икономистът критикува раздутите щатове в държавните служби, включително в полицията и сред служителите, събиращи пътни такси.

"Администрацията трябва да се махне. Това е воденичен камък на врата на бюджетите, там има заложено увеличаване на възнагражденията всяка година", заяви Даниел Василев. Той отбеляза, че постоянното вдигане на заплатите в публичния сектор стимулира допълнителни разходи, докато средните възнаграждения там остават по-високи от тези в частния бизнес. Експертът визира порочната практика за предоставяне на средства на "наши хора" и настоява, че за ефективно сваляне на данъците е нужно премахването на цели министерства.

Дефицит и държавен дълг

Окончателните данни сочат, че реалният бюджетен дефицит на страната е достигнал 3,5%. Министерствата са силно мотивирани да харчат дефицитно, за да оправдаят искания за още по-голямо финансиране в бъдеще. Василев отбеляза, че всяко правителство има ясен стимул да разходва средствата възможно най-бързо и в максимален обем.

"Съвременните икономики не си плащат дълговете, а плащат стар дълг, като емитиран нови облигации", заключи икономистът, визирайки глобалните финансови практики. Той обясни, че ако държавата увеличи разходите си за отбрана, може да избегне санкции, тъй като те не влизат в Маастрихтските критерии.