Гражданите рязко станаха три пъти по-щедри към партиите

Партиите и коалициите в България са събрали двойно повече средства от дарения за парламентарните избори, проведени на 19 април 2026 година, в сравнение с вота през октомври 2024 година. Според официалния отчет на Сметната палата сумата на паричните постъпления от граждани е достигнала близо 1 300 000 евро. Този сериозен финансов ръст се дължи на факта, че броят на индивидуалните дарители е скочил над три пъти, превръщайки предизборната кампания в една от най-скъпо платените от джоба на избирателите в новата ни история в еврозоната.

Рязък скок на политическата щедрост

Официалните данни, извлечени от Единния регистър по Изборния кодекс (ЕРИК) към Сметната палата, показват аномалия в изборното поведение на българите. Физическите лица, решили да подкрепят финансово политическите играчи за вота на 19 април, са общо 844. За сравнение, на предишните парламентарни избори през октомври 2024 година техният брой е бил едва 250. Това представлява внушителен ръст от 3,3 пъти на хората, бръкнали се в полза на партийните каси.

Общият размер на финансовите инжекции възлиза на точно 1 300 978,76 евро, което е двойно повече спрямо отчетените 664 000 евро при предходния вот. Официална информация за своите приходи и разходи са изпратили общо 25 участници в изборната надпревара, сред които 14 партии, 10 коалиции и един инициативен комитет.

Сметната палата започва масови проверки

След пиковите приходи върховната одитна институция, ръководена от Димитър Главчев, обяви старта на подробни проверки на финансирането. Под лупа ще бъдат поставени всички предизборни кампании, при които декларираните приходи или реално извършените разходи надхвърлят законовия праг от 511,29 евро. Одиторите ще нищят произхода на парите и ще засичат дали официално обявените суми съвпадат с реално похарчените средства за плакати, медийна реклама и масови прояви.

„Одиторите ще проверяват дали декларираните приходи и разходи по време на предизборната кампания съответстват на реално извършените“, посочват изрично от пресцентъра на Сметната палата.

Пълна прозрачност или нов прочит на партийното финансиране

Въпреки че институциите обещават строг контрол, огромният ръст в броя на дарителите предизвиква логични въпроси сред анализаторите. Дали българският избирател внезапно е припознал партийните каузи със собствения си портфейл, или ставаме свидетели на добре организирани схеми за легализиране на партийни капитали чрез „изкуствени“ малки дарители, предстои да стане ясно след края на ревизията. Сметната палата разполага със законов шестмесечен срок, за да публикува финалните одити. Те трябва да покажат дали зад рекордната щедрост стои реален граждански плам, или поредният сив политически инженеринг.