Увеличението от десет процента на пътеките е недостатъчно

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов предупреди, че планираното увеличение от 10 процента на цените на клиничните пътеки няма да доведе до реална промяна в системата. В свое изявление пред телевизия Bulgaria ON AIR той подчерта, че за осигуряването на адекватна медицинска грижа е необходим ръст от минимум 25 процента на всички дейности. Очаква се новият Национален рамков договор да бъде официално подписан в сряда, въпреки сериозното забавяне през последните месеци.

Забавен договор и липса на средства

Подписването на рамковия договор се забави значително заради късното приемане на републиканския бюджет и този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Съобщават от БЛС, че преговорите са били финализирани още през ноември миналата година, но поредните парламентарни избори са спрели процеса. Относно бюджета на Касата д-р Брънзалов коментира, че общото увеличение за всички пера е едва 8,5 процента.

"Цените на всички дейности в системата трябва да бъдат вдигнати с минимум 25%, за да се получи адекватна здравна грижа. Тези 10% няма да могат да се усетят. Не всички клинични пътеки са вдигнати", посочи д-р Брънзалов в ефира на националната телевизия.

Председателят на съсловната организация е категоричен, че държавата отделя нищожно малко средства за здравеопазване, а огромният процент от приходите на лечебните заведения отиват директно за възнаграждения на персонала. По думите му пациентите в България не доплащат за лекарски труд, а основно за скъпи медицински изделия.

Нулево увеличение за изследванията

Сериозен проблем остава липсата на актуализация в някои ключови сфери. Д-р Брънзалов отчете, че при животоспасяващи процедури като хемодиализата цените изобщо не са коригирани, въпреки че пациентите се нуждаят от нея три пъти седмично и често се налага да бъдат транспортирани със специализирани автомобили.

През 2026 година лабораториите и параклиничните специалности в извънболничната помощ също няма да получат никакви допълнителни средства, тъй като предвиденият ръст за медицински изследвания е нула процента. От БЛС припомнят, че още преди няколко години екип от УНСС е разработил модел за реално остойностяване на лекарския труд. Разработката е била предоставена на няколко поредни здравни министри, но до момента институциите не са предприели никакви действия за въвеждането ѝ.

Масово самолечение с добавки

На фона на недофинансираната система, милиони българи харчат сериозни суми за продукти със спорна ефективност. Позовавайки се на данни от национално проучване на агенция "Тренд", д-р Брънзалов обясни, че 38 процента от пълнолетните граждани, или около 2 милиона души, са използвали през последната година хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето.

Още по-тревожен е фактът, че 16 процента от анкетираните признават, че никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да започнат приема на подобни препарати. Това означава, че близо 800 хиляди българи разчитат изцяло на реклами и провеждат рисковано самолечение.