Ендокринологът разкрива причините за скрития ръст на диабет тип 1 у нас

Нарастването на случаите на диабет тип 1 в България се дължи на фактори, свързани с начина на живот, имунната система и значително по-добрата диагностика. В интервю за информационната агенция БГНЕС ендокринологът от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ д-р Венцислава Каменова обясни причините за тази тенденция и очерта основните рискови фактори за развитието на автоимунното заболяване. По думите ѝ заболяването все още се среща най-често в детска и млада възраст, като първият пик е между 11 и 30 години, а вторият — между 4 и 7 години.

Хигиенната теория и стерилният живот

Според д-р Каменова една от водещите хипотези за увеличаването на случаите е така наречената хигиенна теория. Тя посочи, че отглеждането на децата в прекалено чиста среда крие сериозни рискове за тяхното здраве. „Гледаме децата си във все по-стерилна среда. Липсата на ранна среща с различни антигени може да доведе до по-дезориентирана имунна система, която е склонна да атакува собствените клетки на организма“, обясни специалистът.

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което имунната система постепенно унищожава произвеждащите инсулин бета клетки в панкреаса. Около половината от пациентите имат наследствена обремененост, която се предава по-често по бащина линия, отколкото по майчина. Наличието на генетична предразположеност обаче не означава задължително развитие на болестта.

Като допълнителни рискови фактори ендокринологът изброи ранното хранене с краве мляко, намаления контакт с микроорганизми при раждане с цезарово сечение, вирусните инфекции и ниските нива на витамин D. По думите ѝ първото мляко на бебето трябва да бъде кърмата или нещо максимално близко до нея, тъй като всичко останало създава риск. Всички вирусни инфекции, включително обикновеният грип, могат да отключат автоимунния процес, който има дълъг предклиничен период, и често инфекцията е просто факторът за неговата крайна изява.

По-добра диагностика и норми на кръвната захар

Част от отчетения ръст в статистиката се дължи и на изключително подобрените диагностични възможности в страната. Днес медицинските тестове са многократно по-достъпни, по-евтини и резултатите излизат само за няколко дни, което позволява откриването на случаи, които в миналото са оставали неразпознати.

По отношение на стойностите на кръвната захар д-р Каменова беше категорична, че няма такова понятие като безопасна хипергликемия. „Над 7 mmol/l е доказано, че се увеличава рискът от диабетна ретинопатия. Идеалните стойности са между 3,5 и 5,5 mmol/l“, посочи тя. За ефективна профилактика се препоръчва кърмене и строго спазване на утвърдените принципи на детското хранене. При този тип диабет ранното откриване и проследяването са ключови, за да не се стига до тежки усложнения като диабетната кетоацидоза.

Митове за алтернативното лечение и рискове от хипогликемия

Българските пациенти имат достъп до съвременно лечение на световно ниво, като се лекуват по международните стандарти и имат осигурен достъп до най-модерните медикаменти и инсулини, голяма част от които се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Ендокринологът категорично отхвърли твърденията, че алтернативната медицина може да помогне. „Никакви билки и хранителни добавки не могат да профилактират, отложат или излекуват захарния диабет“, подчерта д-р Каменова. Тя направи разграничение с диабет тип 2, където е възможно заболяването да влезе в ремисия, ако хората намалят теглото си и променят трайно начина си на живот.

Специалистът обърна сериозно внимание и на опасностите от ниската кръвна захар. „Хипогликемиите могат да бъдат дори по-опасни от умерената хипергликемия, защото водят до увреждане на мозъчната дейност и увеличават риска от сърдечни ритъмни нарушения и внезапна сърдечна смърт“, предупреди лекарят. Сред най-честите симптоми са прималяване, силен глад, студена пот и треперене. Хипогликемия може да настъпи и при здрави хора без диабет — най-често при злоупотреба с алкохол, тежки хранителни ограничения или неправилно съчетаване на медикаменти за отслабване с интензивна физическа активност. „Нито високата, нито ниската кръвна захар са добри за организма. Балансът е най-важен“, заключи д-р Каменова.