Д-р Димитър Пейчинов: 12% от починалите от рак са жертва на карцином на дебелото черво
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Лекари алармират за липса на национална програма за скрининг у нас
Ракът на дебелото черво остава сред водещите причини за смъртност в страната, като 12% от починалите с онкологични диагнози са вследствие на колоректален карцином. Това съобщи д-р Димитър Пейчинов, хирург в УМБАЛ "Света Екатерина", в интервю за "News.bg". По думите му заболяването е трето по честота при мъжете и второ при жените, но въпреки сериозността му, в България все още липсва действаща национална скринингова програма.
"Това е лечимо заболяване", категоричен е д-р Димитър Пейчинов. Той подчерта, че при откриване в ранен и асимптомен стадий, пациентът може да се излекува на 100%. Основният проблем обаче остава фактът, че у нас профилактиката е оставена в ръцете на самите граждани, вместо да бъде организиран държавен процес.
Рискови фактори и превенция
Възрастта остава основният рисков фактор, като след 50-годишна възраст рискът от диагностициране нараства значително. Специалистът препоръчва задължителна фиброколоноскопия след тази възраст, дори при липса на симптоми. Изследването позволява откриването и незабавното отстраняване на полипи, които в голямата си част са доброкачествени, но могат да се трансформират в злокачествени образувания.
Сред другите рискови фактори д-р Димитър Пейчинов посочва наследствеността, затлъстяването и заседналия начин на живот. Той отбелязва, че все повече млади хора започват да търсят медицинска помощ профилактично, което е положителен тренд на фона на липсващата системна политика.
Модерно лечение и държавна абдикация
За пациентите в ранен стадий лапароскопската операция е най-подходящият метод поради по-малката травматичност и по-бързото възстановяване. Въпреки технологичния напредък на българската медицина, хирургът напомня, че в държавите с организиран скрининг успеваемостта на лечението е значително по-висока.
Към настоящия момент, 31 януари 2026 година, очакваните мащабни скринингови програми за периода 2025 – 2030 година все още се сблъскват с административни пречки, което оставя милиони българи извън обхвата на реалната превенция.























