Геномно изследване доказва биологичната готовност на предците ни за сложна реч

Биологичният капацитет за човешка реч е бил напълно изграден преди най-малко 135 000 години. Това доказва мащабен мета-анализ на 15 геномни проучвания, осъществен от екип под ръководството на Шигеру Миягава от Масачузетския технологичен институт, публикуван в престижното научно списание "Frontiers in Psychology".

Изследването разграничава категорично когнитивната инфраструктура, която е необходима за съществуването на езика, от физическите артефакти, които сигнализират за символна комуникация в по-късни епохи. Данните се отнасят изцяло до биологичната готовност на ранните хора да структурират мислите си чрез думи и синтаксис.

Генетичният часовник на човечеството

Анатомично съвременният Хомо сапиенс се е появил в Африка преди около 230 000 години. Учените изграждат логиката си върху факта, че днес всяка човешка популация по света притежава пълен езиков потенциал. За да бъде това възможно, основата за езика е трябвало да съществува още преди различните човешки групи да започнат да се разделят и мигрират географски.

Ако способността за реч беше възникнала по-късно, то поне една еволюционна линия днес би общувала по коренно различен начин или изобщо не би разполагала с вербална система. Такъв феномен обаче не се наблюдава при нито един от приблизително 7000-те живи езика на планетата.

Екипът на Миягава анализира данни от целия човешки геном, маркери на Y-хромозомата и митохондриалната ДНК. Изчисленията показват последователно, че първото голямо разделяне на човешките популации се е случило преди точно 135 000 години. Това превръща въпросната дата в най-късната възможна точка от историята, в която езикът вече е бил формиран като биологична реалност.

Вътрешният глас на Хомо сапиенс

Изследването не твърди, че хората веднага са започнали да си говорят по начина, по който го правим днес. Една популация може да притежава пълния когнитивен капацитет, без веднага да остави убедителни доказателства за активната му социална употреба.

Авторите допускат, че дълго време езикът може да е функционирал предимно като вътрешна когнитивна система за осмисляне на света, преди да се превърне в мощен инструмент за външна комуникация. Според археологическите данни, същинската социална употреба на езика е довела до масова поява на символно поведение преди около 100 000 години.

"Никое друго животно не показва такава гъвкава интеграция. Много видове комуникират, използвайки сигнали, свързани със специфични ситуации, но никой не може да комбинира ограничен набор от звуци в безкрайни нови значения", отбелязват учените в публикацията си.

Писмеността изостава хилядолетия

Еволюцията на речта измества дебата за когнитивното развитие на човека дълбоко в африканската праистория. Геномният подход оборва по-стари хипотези, които свързваха появата на езика с рязкото културно разширение преди едва 50 000 години.

"Речта е имала пряко и дълбоко влияние върху всички аспекти на човешкия живот", подчертават авторите на анализа.

Забележителен остава фактът, че въпреки наличието на ясна комуникация в продължение на десетки хилядолетия, човечеството открива графичното изразяване на мислите си изключително късно. Първата писменост в човешката история – клинописът, се появява едва около 3500 години преди новата ера, когато шумерите започват да отпечатват клиновидни символи върху глинени плочки, за да водят търговските си сметки.