Ученият, променил хода на биологията и медицината, си отиде на 97-годишна възраст

На 97-годишна възраст е починал Джеймс Дюи Уотсън – един от тримата учени, открили структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), съобщиха от Cold Spring Harbor Laboratory – научният институт, с който той дълги години беше свързан. Новината бе потвърдена и от Associated Press.

Откритието на двойната спирала на ДНК през 1953 година, направено съвместно с Франсис Крик и Морис Уилкинс, бележи начало на нова ера в съвременната наука. През 1962 година тримата получават Нобелова награда за физиология или медицина за това революционно постижение. Благодарение на тяхното откритие, човечеството добива разбиране за начина, по който се съхранява и предава генетичната информация при живите организми.

По онова време Уотсън е едва на 24 години. Роден в Чикаго, той бързо се утвърждава като блестящ млад учен. Той и Крик успяват да предложат модел на ДНК като двойна спирала – две навити нишки, които се разделят при клетъчното делене, по подобие на разкопчаването на цип.

Това не само променя биологията завинаги, но и създава основата за последващи постижения като генното инженерство, лечението на наследствени заболявания, идентифицирането на ДНК в криминалистиката и генеалогията.

„Франсис Крик и аз направихме откритието на века, това беше съвсем ясно“, споделя Уотсън по-късно. В автобиографията си той отбелязва: „Нямаше как да предвидим взривния ефект, който двойната спирала ще има върху науката и обществото.“

През годините след откритието, Джеймс Уотсън се посвещава на писане на научни трудове, преподаване и научна администрация. Той играе ключова роля и в проекта за картографиране на човешкия геном – един от най-амбициозните научни проекти на XX век.

Кариерата му обаче не минава без противоречия. В по-късните години от живота си, Уотсън се оказва обект на сериозни критики и санкции заради свои изказвания, определяни като расистки. През 2007 година той е отстранен от ръководството на Cold Spring Harbor Laboratory след изявление, в което поставя под съмнение интелектуалните способности на хората с черен цвят на кожата.

Въпреки това, научният принос на Джеймс Уотсън остава фундаментален. Той е автор на влиятелни учебници, вдъхновил е множество млади учени, и е изиграл важна роля за оформянето на съвременната генетика.

Смъртта му слага край на една епоха в науката, но наследството му ще остане като едно от най-важните в историята на биологията.