Скелет от "Козарева могила" разкрива ужаса на оцелял след среща с лъв в древността

Млад мъж, живял по нашите земи през медната епоха, е оцелял след жестоко нападение от лъв, благодарение на грижите на своето племе. Това разкрива ново проучване на археолози, публикувано в авторитетното списание "Journal of Archaeological Science: Reports".

Откритието е направено при анализ на скелет от некропола на "Козарева могила" в Източна България (близо до днешен Каблешково, област Бургас), датиран от петото хилядолетие пр.н.е.

Среща с хищника

Изследователският екип, воден от Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей към БАН, установява, че мъжът е бил на възраст между 18 и 25 години, когато е починал. Смъртта му обаче не е настъпила веднага след срещата с хищника.

По костите на черепа, ръцете и краката на младежа са открити следи от тежки наранявания. Чрез сравнителен анализ на зъбни отпечатъци, учените потвърждават, че раните съвпадат идеално с формата и размерите на зъбите на голяма котка – най-вероятно лъв.

"Анализът на лезиите предполага, че индивидът е бил нападнат от лъв, повален на земята и ухапан многократно," се посочва в доклада на учените.

Това потвърждава хипотезата, че лъвовете са обитавали Балканите и Югоизточна Европа до по-късни епохи, отколкото се смяташе досега – чак до Желязната епоха, подпомогнати от благоприятния климат.

Древна медицина и социална грижа

Най-впечатляващият аспект на откритието не е самото нападение, а фактът, че жертвата е оцеляла. Раните показват ясни признаци на заздравяване (образуване на костен калус), което означава, че мъжът е живял месеци или дори години след инцидента.

Зейналата дупка в черепа и тежките травми на крайниците вероятно са довели до сериозни неврологични увреждания и парализа, правейки го неспособен да ловува или да се обслужва сам. Фактът, че е оцелял, говори за развита социална структура.

"Той е оцелял и е бил обгрижван от общността, което показва, че групата се е грижила за своите хора с увреждания," заключват изследователите.

Това е едно от най-ранните доказателства за хуманно отношение и организирана грижа за пострадали членове на обществото в праисторията. Въпреки липсата на следи от хирургическа намеса (трепанация), каквато е открита при други скелети в района, се предполага, че са използвани методи за спиране на кръвотечението и предотвратяване на инфекции.

Мистерията на инцидента

Археолозите не могат да кажат със сигурност как точно се е стигнало до фаталната среща. Възможно е младежът да е участвал в ловна експедиция, да е защитавал стадото на селото или просто да е станал жертва на засада от хищника. Скелетът от "Гроб № 59" в Козарева могила обаче остава едно от малкото преки свидетелства за взаимодействието между човека и лъвовете в древна Европа.