Бивши министри и депутати влизат в битката за ВСС

0
Петима от претендентите на ПП имат пряко участие във властта
Петима от претендентите на ПП имат пряко участие във властта Снимка: БТА

Петима от претендентите на ПП имат пряко участие във властта

Министри, заместник-министри, народни представители и членове на политически кабинети не бива да преминават директно от изпълнителната и законодателната власт във Висшия съдебен съвет, коментира Христо Борисов в анализ, публикуван от ФАКТИ. Според автора предстоящият избор на нов състав на кадровия орган на съдебната власт трябва да постави ясна граница и да не позволява превръщането му в следваща спирка от нечия политическа кариера.

Политическите назначения от кабинетите на Бойко Борисов до управленията на Кирил Петков, Гълъб Донев, Николай Денков и Андрей Гюров присъстват сериозно в биографиите на настоящите претенденти за съдебните кадровици. Според Христо Борисов участието в правителствен екип предполага следване на управленската линия на премиера и ресорния министър, а заемането на такъв пост се гради върху политическо доверие.

Особено тежка зависимост според анализа създава работата в политически кабинети, където експертите са в непосредствения екип на министъра и провеждат пряко неговата политика. Освобождаването от поста или последващата номинация с обещание за независимост не заличават тази биография, а преминаването във Висшия съдебен съвет (ВСС) изисква убедителни гаранции за дистанция от предходните партийни ангажименти.

Политическите биографии на кандидатите

В настоящата процедура по избор на членове на ВСС дебатът се фокусира върху конкретни имена с опит във властта. Сред тях е бившият прокурор и адвокат Андрей Янкулов. Между август и ноември 2014 година той заема поста заместник-министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Георги Близнашки. От ноември 2014 година до 22 февруари 2016 година е заместник-министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов - първоначално в екипа на Христо Иванов, а впоследствие и при Екатерина Захариева. През 2026 година Янкулов е служебен вицепремиер и министър на правосъдието при премиера Андрей Гюров, което бележи многократното му участие в изпълнителната власт.

Друг кандидат с последователни назначения в няколко правителства е съдията Емил Дечев. Той става заместник-министър на правосъдието на 27 януари 2022 година в кабинета на Кирил Петков като част от екипа на министър Надежда Йорданова. Дечев запазва поста си в двете служебни правителства на Гълъб Донев при министър Крум Зарков, както и в редовния кабинет на Николай Денков в екипа на Атанас Славов до април 2024 година. През 2026 година той поема поста служебен министър на вътрешните работи в кабинета на Андрей Гюров.

Със съвсем скорошно участие в изпълнителната власт е и Таня Радуловска-Мадамжиева. Тя е адвокат и бивш съдия, а през 2026 година заема длъжността заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет на Андрей Гюров като част от екипа на Андрей Янкулов.

Юристът и университетски преподавател Васил Пандов също съчетава парламентарен и управленски опит. Той е бивш народен представител от „Продължаваме промяната“, а през 2022 година ръководи политическия кабинет на здравния министър Асена Сербезова в правителството на Кирил Петков.

В списъка с номинирани попада и професорът по наказателен процес Веселин Вучков. В периода 2009-2013 година той е заместник-министър на вътрешните работи в първия кабинет на Бойко Борисов при министър Цветан Цветанов. След това е избран за депутат от ГЕРБ в 42-рото и 43-тото Народно събрание, а от 7 ноември 2014 година до 11 март 2015 година оглавява Министерството на вътрешните работи във второто правителство на Бойко Борисов. В анализа си Христо Борисов отбелязва, че политическите постове на Вучков са по-отдалечени във времето и тази разлика следва да бъде отчетена.

Партийната подкрепа и стандартът за независимост

Статистиката от номинациите показва, че петима от седемте кандидати, подкрепени от народни представители от „Продължаваме промяната“, имат пряко участие в изпълнителната или законодателната власт. Депутатите от „Демократична България“ от своя страна дават подкрепа за трима от същите претенденти - Андрей Янкулов, Емил Дечев и Таня Радуловска-Мадамжиева, които са били част от служебното управление през 2026 година.

Кандидатът Цвета Рангелова, издигната с подкрепата на депутат от „Възраждане“, също има пряка партийна и парламентарна биография като бивш народен представител от същата политическа сила. Според автора стандартът за дистанция от политическата власт трябва да се прилага еднакво и спрямо нейната кандидатура.

На фона на кадровите предложения се откроява и дискусията за командироването на магистрати. Кандидатът Васил Пандов повдига въпроса за риска от зависимост при този механизъм и настоява за въвеждане на ограничения. Според Христо Борисов обаче същата взискателност към начина на назначаване и доверието на назначаващия трябва да важи и при оценката на собствената работа на Пандов като началник на политически кабинет. Докато продължителното командироване изисква ясни критерии, претендентите с многократни министерски и заместникминистерски постове дължат отговор какви гаранции дават, че политическото доверие от миналото няма да се трансформира в очакване за лоялност във ВСС.

Парламентарната квота не е партийна собственост

Авторът подчертава, че парламентарната квота във ВСС не бива да се третира като партийна квота, а правото на депутатите да номинират и избират членове не им дава право на последващо влияние. Близостта до партийно ръководство, парламентарна група или влиятелни депутати не може да замени доказателствата за независимост. В кадровия орган няма резервирани места за управляващи, опозиция или самопровъзгласили се реформатори.

„Няма „добра“ политическа зависимост. Не може близостта до една партия да бъде основание за недоверие, а близостта до друга да се представя като гаранция за реформа. Допуснем ли такова изключение, всяка следваща формация ще поиска своето“, посочва Христо Борисов.

По отношение на предложенията на „Прогресивна България“, които включват съдии, адвокати, учени и университетски преподаватели с кариера в правосъдието и правната наука, авторът коментира, че именно професионалният път, почтеността и конкретните решения трябва да са водещи, но и тези кандидати подлежат на същата строга проверка. Задачата на парламента е да излъчи достойни професионалисти, вместо партиите да изпращат свои представители.

Съдебната система се нуждае от реформи, работещи конкурси, навременни атестации и справедливи кадрови решения. Превръщането на ВСС в продължение на политическите кабинети и парламентарните сблъсъци носи риск тези задачи да отстъпят пред партийни сделки, лични амбиции и пиар кампании.

„ВСС не е убежище след приключил мандат. Не е трамплин към следващ пост. Не е място, на което политическото влияние да бъде преоблечено като съдебна реформа“, обобщава Борисов и допълва, че за да защитава общественото очакване за справедливост, кадровият орган трябва да бъде убедително независим от политиците, които са го избрали.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Кола блъска пешеходец на "зебра". Шофьорът към пострадалия:

- Имате голям късмет! Аз съм лекар.

- А Вие - не. Аз съм адвокат.

Нови коментари