Публикуваме част от интервюто, което даде сирийският президент Башар Асад за италианския тв канал RAI UNO.

В него сирийският държавен глава разказва няколко доста любопитни неща. Убедете се сами:

По отношение на случилото се в Париж президентът Асад заяви, че това е ужасно престъпление, същевременно е тъжно, когато чуваме за безпричинното избиване на невинни хора.

Ние в Сирия знаем значението на това да изгубиш скъп член на твоето семейство или скъп приятел, или просто познат, в такова ужасно престъпление. Ние страдаме от това през последните пет години.

Съчувстваме на французите така, както съчувствахме на ливанците няколко дни преди това, на руснаците във връзка със сваления над Синай самолет, както и на йеменците; а дали светът и по-специално Западът съчувства на тези хора или само на французите?

Съчувстват ли на сирийците, които през последните пет години страдат от същия вид тероризъм? Не можем да политизираме съчувствието, то не е свързано с националност, а с човека като цяло.

Във връзка с разпространяваните спекулации в Запада, че президентът Асад е подкрепял ИДИЛ в началото на кризата, за да раздели опозицията, президентът отговори следното:

„Всъщност, по думите на някои американски отговорни лица, включително Хилъри Клинтън, „Ал Кайда“ е създадена от американците с помощта на саудитските уахабитски пари и идеология. ИДИЛ и Фронтът ал-Нусра са издънки на „Ал Кайда“.

Що се отнася до ИДИЛ, тя възниква в Ирак през 2006 г., който тогава е под американски контрол. Сегашният ѝ лидер Абу Бакр ал-Багдади е бил в американските затвори и е бил освободен от тях. Така че тя не е основана в Сирия, а в Ирак. Наскоро Тони Блеър призна, че иракската война е допринесла за създаването на ИДИЛ.

По отношение на проведените през изминалия уикенд срещи във Виена и Анталия относно ситуацията в Сирия, на които са изразени различни позиции, но в които повечето държави се обединяват около идеята за провеждане на избори в Сирия след 18 месеца и междувременно напускане на президента Асад, той отговори, че в тяхното изявление не се казва нищо за президента.

По същество във Виена се заключава, че всичко, което ще се случи по отношение на политическия процес, е свързано с това какво ще се договорят сирийците, така че тук става дума преди всичко за конституцията.

Всеки президент идва или си отива от власт съгласно конституционните процедури, а не според мнението на дадена западна сила или държава. Що се отнася до графика, той зависи от споразумението, което ние като сирийци можем да постигнем.

Ако не го постигнем в рамките на 18 месеца, тогава какво? Най-важната част е да седнем заедно, да очертаем нашия график и нашия план като сирийци.

А този график ще започне да тече, след като започнем да побеждаваме терористите.

Преди това да се случи, няма смисъл да определяме график, тъй като не можеш да постигнеш нещо политическо, докато много райони от Сирия се контролират от терористи – те са основната пречка пред всеки политически напредък.

След това ще ни бъдат достатъчни година и половина – две като преходен период. Първо, трябва ни нова конституция, след това референдум, парламентарни избори, след това други процедури – президентски или други, няма значение. Това няма да отнеме повече от две години.

По отношение на опозицията и по-специално коментара на президента, че не може да счита за опозиция тези, които се бият, президентът Асад отговори, че никоя държава не може да счита за опозиция хора, които държат картечници.

Всеки, който държи картечница, тероризира хората, унищожава частна или държавна собственост, избива невинни и изобщо всеки, който е терорист, не е опозиция. Опозиция е политически термин.

Опозицията се определя като такава единствено чрез избори, чрез изборната урна. Ако сирийците ги изберат, тогава те ще бъдат истинска опозиция.

Ако ме питате за моето мнение, опозиция може да бъдат само тези, които имат сирийски корени и принадлежат само на собствената си държава. Не може да бъдеш опозиция, ако си формиран като човек или субект в чуждо министерство на друга държава или в разузнавателните служби на други държави.

Опозицията не може може да се състои от марионетки, сурогатни наемници, а само от истински сирийци.

Запитан относно това какво би искал да каже на сирийските бежанци, президентът отговори, че всеки, който напуска страната, е загуба за Сирия. Тъжни сме, усещаме страданието, защото всеки сирийски бежанец е изстрадал много в Сирия.

Но трябва да си зададем въпроса „Защо напуснаха”? Поради ред причини. Първо, пряката заплаха от терористите. Втората причина е разрушаването на инфраструктурата от терористите, с което оказват влияние върху живота на тези хора.

А третата причина, която е също толкова важна, колкото влиянието на терористите, е западното ембарго над Сирия. Ако ги запитате дали искат да се върнат обратно в Сирия, мнозина ще поискат да го направят веднага, но как да се върнат, когато животът им е драматично засегнат и няма как да останат.

Западното ембарго и влиянието на терористите поставиха тези хора между дявола и дълбокото синьо море.

Във връзка с визитата си до Москва президентът Асад отговори, че нейната цел е била да се обсъди военната ситуация, тъй като тя се осъществи почти две седмици след началото на руските въздушни удари, както и да се обсъди политическият процес няколко дни преди Виена 1.

То беше много ползотворно, защото руснаците разбират региона много добре, имат исторически отношения, посолства, разполагат с всички необходими връзки и средства, за да играят роля там. Така че мога да опиша визитата като ползотворна.

На въпроса дали тази война действително е религиозна президентът отговори, че това не е религиозна война. Тя се води от хора, отклонили се от истинската религия – главно исляма, в посока към екстремизъм, който не считаме за част от нашата религия.

Това е война между истинските мюсюлмани и другите екстремисти. Разбира се, наричат я с много имена: война срещу християните, война срещу други вероизповедания.

Това са само заглавията, използвани от терористите, за да промотират своята война, но в действителност това е война между тях и останалите мюсюлмани, мнозинството от които са умерени.

Те използват свещени думи или фрази, за да убедят хората в региона, че се бият за Аллах, за Бог, което не е вярно. Някои знаят, че това не е вярно, но има и други, които са невежи и вярват, че това е война за Бог.

Заради това и го нарекох отклонение – тези хора са се отклонили от истинския ислям, независимо дали го осъзнават или не.

По отношение на бъдещето на християните в Сирия президентът отговори, че както повечето италианци и мнозина на Запад знаят, това е умерен регион, умерено общество, и по-специално Сирия, в политическо, социално и културно отношение.

Тази умереност се дължи главно на разнообразието от вероизповедания и етноси. Един от най-важните фактори в историята на Сирия е християнският фактор, особено след като ислямът дойде в региона преди 14 века.

Без тях този регион ще поеме в посоката на екстремизма. Така че тяхното бъдеще е важно, не можем да ги отделим от бъдещото на сирийците. Едно добро бъдеще за Сирия ще означава добро бъдеще за всеки компонент от нашето общество и обратно.

Всъщност броят убити мюсюлмани в Сирия е много по-голям от този на убитите християни, така че те не са основна цел.

Това са само думи, използвани от екстремистите, за да промотират своята война – че е срещу „атеистите”, че е за Бог и т.н."