Бетина Людмилова: Забавеният енергиен преход поддържа високи цени на тока

България продължава да поддържа едни от най-високите цени на електроенергията в Европа въпреки увеличаващия се дял на възобновяемите източници в енергийния микс на страната. Към края на 2024 г. възобновяемата енергия формира около 24% от електроенергийния микс, като фотоволтаичните централи имат най-съществен дял – 13.5%, следвани от хидроенергийните мощности със 7%, докато вятърната енергия остава с най-малък принос от едва 3.5%.

"Забавянето на трансформацията на енергийната система на България, съчетано с ограничената свързаност с европейската енергийна мрежа, ни поставя в ситуация, в която борсовите цени в Европа са по-ниски от тези в Югоизточна Европа, включително и в България," обясни Бетина Людмилова, административен директор на Българската ветроенергийна асоциация.

През 2024 г. средната борсова цена на електроенергията в България е достигнала 115 евро/MWh, докато в Дания, където вятърната енергия формира 56% от потреблението, тя е едва 86 евро/MWh. Това представлява разлика от близо 30 евро/MWh, което на годишна база означава почти 990 милиона евро повече разходи за електроенергия.

Застой във вятърния сектор

По данни на Електроенергийния системен оператор към края на 2024 г. в България има 711 MW инсталиран ветроенергиен капацитет на сушата. Това, което прави впечатление, е че в периода 2004-2014 г. е имало значителен ръст в изграждането на нови ветроенергийни мощности, но след това се наблюдава пълен застой.

"В последните 10 години не е реализиран нито един нов ветроенергиен проект в България," подчерта Людмилова, което показва сериозен проблем в развитието на този сектор.

Европейски опит и добри практики

За сравнение, европейските страни с най-голям дял вятърна енергия в националното потребление през 2024 г. са Дания (56%), Ирландия (33%), Швеция (31%) и Германия (30%). Германия, която е лидер по инсталирани нови мощности през 2024 г. с около 4 GW, е достигнала общо 72.6 GW инсталирана мощност.

Людмилова посочи Германия като пример, който е напреднал значително в развитието на вятърната енергетика, превръщайки сектора в приоритет от висок обществен интерес. Това се дължи на няколко ключови мерки: участие на местните общности, ускорени административни процедури и стабилна дългосрочна политика, включваща редовни търгове за нови ВЕИ мощности.

Перспективи пред България

Присъединяването на повече вятърни мощности към енергийната система на България би могло да допринесе значително за намаляване на средната цена на електроенергията, което е ключово условие за икономическа стабилност и конкурентоспособност на страната.

Специалистите от сектора подчертават необходимостта от повече инвестиции, улеснени административни процедури и дългосрочна стратегия за развитие на вятърната енергетика, която да спомогне за намаляване на борсовите цени на електроенергията и за укрепване на енергийната независимост на страната.