Бившият лидер на БСП обвини своите наследници в предателство към избирателите

Бившият лидер на Българската социалистическа партия и настоящ председател на движение "Непокорна България" Корнелия Нинова отправи остри критики към настоящото ръководство на столетницата. В ефира на предаването "Тази сутрин", съобщават от bTV, тя коментира политическите процеси у нас, приемането на еврото, макроикономическата рамка на бюджета и отношенията си с президента Румен Радев и бившия премиер Сергей Станишев.

Повод за гостуването бе нейна скорошна публикация в социалните мрежи, в която тя атакува бившите си съпартийци. Нинова обясни, че през последното десетилетие е играела ролята на преграда срещу опитите на Бойко Борисов и Делян Пеевски да овладеят социалистическата партия.

"Да, писна ми, защото от две години нямам нищо общо с БСП. Изключиха ме от партията, заради това, че дълго време, около 10-ина години бях абсолютно желязна стена срещу това Бойко Борисов и Делян Пеевски да проникнат да превземат БСП и да направят коалиция", категорична бе Нинова.

Принципи и задкулисни договорки

Тя разкри, че в миналото е получавала множество примамливи предложения, включително за председател на Народното събрание, евродепутат и посланик, но ги е отказвала, за да не предаде левите избиратели. По думите ѝ, именно участието на социалистите в съвместно управление с ГЕРБ и ДПС е основната причина за срива на доверието в партията.

"Бях изключена, направиха коалиция с ГЕРБ и ДПС и приключиха партията", заяви тя, като допълни, че създаването на последното редовно правителство е резултат от скрити договорки за постове, пари и обществени поръчки.

В рамките на интервюто бе засегната и темата за бившия председател на партията Сергей Станишев и фалита на Корпоративна търговска банка. Лидерът на "Непокорна България" се позова на стари изказвания на прокуратурата за раздавани финансови средства на политици, призовавайки институциите най-накрая да назоват конкретни имена.

Политическият проект на Румен Радев

Корнелия Нинова повдигна завесата и около първоначалната номинация на Румен Радев за държавен глава. Тя припомни, че предложението е дошло от бившия административен директор на централата на улица "Позитано" 20 Александър Найчев. След проведени срещи с всички потенциални кандидати, Радев е бил одобрен от Националния съвет на партията. Никой в левицата, включително самият той, не е очаквал толкова мащабен политически ефект от тази номинация.

Според Нинова, ако президентът разполага със стабилно парламентарно мнозинство, той би могъл изключително бързо да реализира своите заявки, като например спирането на държавните финансови потоци към олигархични кръгове и прекратяването на порочните обществени поръчки. Тя коментира и позицията му спрямо военната помощ за Украйна, изразявайки скептицизъм, че той реално би инициирал спирането ѝ, въпреки че технически това изисква само едно гласуване в пленарната зала.

Бюджетните приходи и инфлацията

Бившият министър на икономиката в кабинета на Кирил Петков постави под сериозно съмнение твърденията за липса на средства в държавната хазна, които се използват като аргумент срещу повишаването на доходите на гражданите. Тя анализира структурата на приходите, акцентирайки върху постъпленията от Данък върху добавената стойност и акцизи.

"Приходите в бюджета за 2025 г. са 55 милиарда. От тях 26 са от ДДС и 8 са от акцизи. Повече от половината. Заради увеличението на цените, които станаха лев – евро, това е почти двойно. Приходите от ДДС и акцизи трябва да са двойни. Тоест бюджетът трябва да е препълнен", аргументира се политикът.

Относно въвеждането на единната европейска валута, Корнелия Нинова изрази мнение, че България формално не е покривала нужните критерии. Макар да признава, че връщането към лева вече не е реалистичен сценарий, тя настоява да бъде потърсена отговорност за подаваните към европейските институции неверни статистически данни.