Според АББ няма доказана „свръхпечалба“

Асоциацията на банките в България (АББ) предупреждава, че предложеното допълнително облагане от 33 процента върху сектора може да ограничи възможностите за отпускане на заеми, да влоши условията за клиентите и да забави икономическия растеж. По информация на организацията, ако мярката бъде приета, на практика ще се наложи трето облагане върху печалбата — след общия корпоративен данък от 10 процента и допълнителната глобална ставка от 5 процента. Институцията критикува мотива за налагане на налога, тъй като според нея няма реални доказателства за генерирана свръхпечалба в сектора.

Илюзията на номиналната печалба

От Асоциацията на банките в България (АББ) посочват, че избраният референтен период между 2020 и 2025 година е математически подвеждащ. Включването на пандемичните години и кризата с държавните ценни книжа през 2022 година създава изкуствено ниска база за сравнение.

"Механичното сравняване на номиналната печалба през различни години не е достатъчно, за да се установи наличие на извънредна печалба", съобщават от организацията. Според представените данни, през 2019 година печалбата преди данъци е била 0,94 милиарда евро, а през 2025 година достига 2,15 милиарда евро. За същия период обаче активите са нараснали двойно — от 58,39 милиарда на 116,08 милиарда евро, при натрупана инфлация от 41,6 на сто.

"Сравняването единствено на номиналната печалба, без да се отчете инфлацията и почти двойното увеличение на активите, преувеличава реалния ръст на финансовия резултат", допълват от банковия сектор.

Риск за кредитите и държавния дълг

Допълнителното изземване на ресурс директно ще удари капацитета на финансовите институции да финансират домакинствата и бизнеса. Към момента ипотечните кредити у нас остават сред най-достъпните в Европа. Намаляването на ликвидността обаче може да промени тази тенденция. Риск съществува и за държавното финансиране — към края на юли 2026 година дълговите книжа в балансите на банките възлизат на 22,6 милиарда евро. Ограниченият финансов капацитет може да оскъпи обслужването на бъдещия държавен дълг.

От организацията настояват преди гласуването на подобни текстове да се проведе задължителна консултация с Европейската централна банка. Европейският опит доказва, че подобни извънредни мерки често водят до затруднено изграждане на капиталови буфери и по-високи разходи за банкови услуги.

Правни абсурди и разходи за еврозоната

Предложението поражда и сериозни въпроси около конституционния принцип на равнопоставеност. От АББ питат защо мярката се насочва избирателно. Данъчният механизъм обхваща банки, супермаркети и телекоми, но изключва производствени предприятия със същия размер на финансовите резултати.

Секторът напомня също, че въвеждането на еврото е струвало на институциите около 255 милиона евро за административни разходи и безплатно превалутиране, които са поети изцяло за тяхна сметка. В системата към момента работят над 25 000 души, като средната заплата към юни 2026 година е 2 065 евро, на фона на средните за страната 1 421 евро. Евентуален нов данъчен удар би ограничил инвестициите в дигитализация, квалификация и поддържане на клонове в малките населени места.

"Предложението не трябва да бъде приемано", категорични са от Асоциацията на банките, като призовават държавата да търси устойчиви приходи чрез разширяване на икономическата активност, а не чрез извънредни данъчни тежести.