Археолози оцеляват с под 2000 лева заплата
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
НСИ отчита лек спад на възнагражденията през третото тримесечие, въпреки че заплатите в обществения сектор растат по-бързо от частния
Средната брутна работна заплата в България за третото тримесечие на 2025 година е малко под 2550 лева, показват най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че на годишна база се наблюдава сериозен ръст от 12 на сто, спрямо предходното второ тримесечие възнагражденията бележат лек спад от 0,9 процента.
Статистиката разкрива интересна тенденция – увеличението на доходите в обществения сектор изпреварва това в частния. Въпреки това, данните за "средни" стойности често прикриват сериозни дисбаланси между различните професии и сфери на дейност.
Дисбалансът в държавния сектор
Докато сектор "Административни и спомагателни дейности" отчита едни от най-високите нива на заплащане, служителите в културните институции продължават да изостават значително. Пример за това е Александра Петрова, археолог в Регионалния исторически музей във Враца. Въпреки увеличението от около 5% през тази година, нейният чист месечен доход остава под 2000 лева.
"Още повече, че в други сфери увеличението беше десетократно повече, 51 процента. Имам предвид полицаите. Аз оценявам всеки труд, но не може тези хора, които се грижим за културно-историческото наследство, за възпитанието на обществото, на младите българи, да сме на опашката и труда ни да е буквално обезценен и винаги за нас да не достигат средства", заяви Александра Петрова, цитирана от bTV.
Икономически анализ на спада
Според икономистите лекият спад на средната заплата през третото тримесечие има своето логично обяснение, свързано със сезонната заетост и особеностите на българския трудов пазар.
"Най-вече в сектор „хотели“ и „ресторанти“ наемат хора само за лятото, но и в земеделието и строителството. Там много често се наемат хора на ниско заплащане и има сиви практики – на минимална се плаща, а другото в плик", коментира икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.
Николов допълни, че несигурността около държавния бюджет също оказва влияние върху доходите. "Другият фактор, който играе роля при нас последните две-три години, е голяма неяснота около бюджетните процедури, защото на няколко пъти се бавят с бюджетите, излизаха през пролетта, което означава, че заплатите на работниците в обществения сектор се повишават със закъснение. И това го виждаме чак през лятото", обясни експертът, цитиран от националната телевизия.
Европейски контекст
Въпреки номиналния ръст на доходите, България остава на дъното в Европейския съюз по заплащане. По данни на Евростат за 2024 година, страната ни е с най-ниска средна годишна заплата в общността – едва 15 400 евро. Най-сериозен спад в доходите през последното тримесечие у нас се наблюдава именно в ключови сектори като образование, култура и здравеопазване.























