Данните на АПИ отчитат само състоянието на самата настилка, без да включват знаците, осветлението и мантинелите

Сериозни критики към поддръжката на републиканската пътна мрежа в Северна България отправят експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в своя актуален анализ, публикуван на 17 юли 2026 година. Изследването, базирано на официални данни от Агенция „Пътна инфраструктура“, очертава дълбока бездна в качеството на асфалта между общините на север и на юг от Стара планина. Докато южните региони се радват на обновени трасета, в Североизтока и Русенско шофьорите масово и ежедневно преминават през опасни участъци с деформирана и разбита настилка. Проблемът придобива още по-голяма тежест заради засиления трафик на ТИР-ове към граничните пунктове, които допълнително натоварват остарялата инфраструктура в тази част на страната.

Пътният разпад в цифри

Статистиката на АПИ, изискана по Закона за достъп до обществена информация, показва стряскаща картина за състоянието на асфалта към края на миналата година. Държавната мрежа е разделена почти поравно на три части — 37% е в добро състояние, 36% е в средно, а 27% е в напълно лошо. Проблемът обаче е, че деградацията не е разпределена равномерно, а е силно концентрирана в определени райони.

В 53 български общини повече от половината от държавните пътища са в критично състояние, а в 100 общини лошите отсечки съставляват поне една трета от цялата мрежа. Най-тревожен е фактът, че в 31 общини на територията на страната няма нито един километър републикански път, който да покрива критериите за добро състояние. Там цялата мрежа се намира в различен етап на разпад.

Близо до Русе ситуацията е критична

Регионалният разрез поставя Североизточна България сред най-ощетените зони. В непосредствена близост до Русенска област се намират едни от най-абсурдните примери за бездействие на държавата. В съседната община Цар Калоян, през която преминава огромният поток от ТИР-ове по направлението Русе — Разград, абсолютно цялата отчетена дължина на асфалтовата настилка попада в категорията „лошо“. Самата община Разград също е посочена като негативен пример, където лошото състояние обхваща огромна по мащаб мрежа от над 50 километра републикански пътища.

В същото време в Русенско дебатът за инфраструктурата се изостря заради тежките катастрофи и постоянния натиск върху сигурността на пътя. Данните на АПИ обхващат единствено самата настилка с деформации над 30%, но изключват съпътстващата инфраструктура като знаци, осветление и мантинели. Това означава, че реалната опасност при шофиране в региона е още по-голяма.

Разделителната линия Север - Юг

Икономистите от ИПИ отчитат крещяща несправедливост при приоритизирането на държавните ремонти през годините. „Има отчетлива разлика в състоянието на пътищата между Северна и Южна България. Общините с много висок дял на пътищата с настилка в добро състояние са съсредоточени в Югозападна България, и обратно – в Северозапада са концентрирани тези с висок дял на лоши пътища“, се посочва в анализа на института.

Експертите са категорични, че дебатът за високата смъртност по пътищата не може да се изчерпва само с поведението и санкциите за шофьорите. Качеството на асфалта е фактор, който не може да бъде заобиколен, тъй като и най-опитните водачи с най-сигурните автомобили са безсилни пред дупките и коловозите, оставени без поддръжка от държавните ведомства.