Държавата крие реалните данни за броя отпаднали ученици

Над една трета от родените през 2006 г. деца са мигрирали зад граница с родителите си или изобщо не са били обхванати от образователната ни система поради бедност. Това заяви в интервю за "24 часа" доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология при БАН.

От 73 978 деца, родени преди 19 години, на матурата по български език и литература са се явили едва 48 082. По данни на НСИ "дефицитът" е над 24 000 младежи, което показва сериозен проблем с миграцията и отпадането от образователната система.

"В чужбина са. Понеже "Механизмът за обхват" много пъти беше развяван като гордостта на Министерството на образованието и науката (МОН), през последните 5 години НСИ си играе на криеница и се оправдава с променена методология, като фактически спряха да публикуват адекватни данни за коефициента на записване", посочи социологът.

Зариването на главата в пясъка не е решение

По думите на доц. Пампоров, добрият подход би бил да се търсят механизми за проследяване и регистрация на тези деца, за да знаем дали са се включили в образователните системи на други държави. Националната статистика трябва да обхваща и българските неделни училища в чужбина.

"Пак казвам, зариването на главата в пясъка не е решение. Излезте и кажете: преди 20 години се родиха толкова и толкова деца, но 20% от тях са мигрирали в чужбина с родителите си, а 5% никога не са били обхванати в училище - поради бедност и социално изключване, включително защото държавата ги е оставила без лични документи и без постоянно местожителство", категоричен е експертът.

Образованието по литература стигна дъното

На въпрос защо матурите по български език и литература имат толкова слаби резултати, социологът посочи шаблонизирания подход в образованието.

"Образованието по литература в България отдавна е стигнало дъното. Проблемът е, че имаме прекрасно подготвени специалисти по български език и литература както в университетите, така и в училищата, но те нямат свобода да преподават", коментира Пампоров.

По неговите думи методиките залагат на прочита на различни професори, а не на разбирането на самите литературни произведения. Учениците наизустяват фрази като "патриарх на литературата", "певец на селото", "поет революционер", но не получават истинско знание.

"Най-успешните деца ходят на частни уроци, в които ги учат как точно да напишат какво е казал Бахтин, без да са го чели", подчерта Пампоров.

Той обясни, че именно затова толкова много зрелостници са се затруднили с "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев, който се падна на тазгодишната матура.

Липсва учене чрез правене

Според доцента добрите ученици търсят академична реализация извън България, защото там има гъвкави програми и практическо приложно знание. В България, особено в хуманитарните, социалните и педагогическите науки, се е запазила "академична схоластика от средата на ХХ век".

"Отсъства т.нар. учене чрез правене. Идва един професор. Разказва един урок. После теглите случайно въпрос и трябва да преразкажете каквото е разказал професорът. Е, как да запазим интереса на децата?", пита Пампоров.

Експертът допълва, че проблемът с непотизма и връзките в България също отчайва младите хора. "Миналата година имах студент, който е неграмотен на български език. Буквално не може да напише едно изречение без правописна грешка. Но е взел матурите. Има бакалавърска степен от друг университет в България. И съм убеден, че един ден ще стане или кмет, или депутат", сподели социологът.