Бедността и институционалната слепота раждат банди

Организирането на престъпни групи не е патент на ромските махали, а директен резултат от дълбока бедност, липса на образование и системно институционално бездействие, съобщават от БНР. В ефира на предаването „РадиоТочка“ социологът и антрополог доц. Алексей Пампоров от Българската академия на науките подчерта, че подобни затворени престъпни зони съществуват по целия свят – от фавелите в Рио де Жанейро, където полицията не смее да влезе, до пристанищните квартали на Хамбург, северната част на Париж и Марсилия. Според експерта, когато за младежите, отпаднали рано от училище, липсва реална алтернатива на пазара на труда, те биват лесно привлечени от примамливия лек живот на криминалния контингент.

Прокурори и полицаи със скъпи коли

Пампоров критикува остро очевидната институционална слепота спрямо незаконното забогатяване в страната. Той посочи, че в много квартали пред панелните блокове редовно стоят паркирани луксозни автомобили, управлявани от официално безработни лица, без това да предизвиква реакция от страна на правоприлагащите органи.

„От години е ясно в кварталите, където пред панелни блокове има паркирана скъпи коли. Когато някой е декларирал, че е безработен, а кара Порше, няма какво прокуратурата да чака“, заяви социологът.

По думите му проблемът има и по-дълбоки измерения, тъй като в социалните мрежи често се виждат служители на реда, следователи и магистрати, демонстриращи стандарт, който е абсолютно несъвместим с техните официални заплати.

„И възниква въпросът как така всички сме слепи за незаконно забогателите. Има регистрация на автомобилите в МВР и на всеки автомобил се знае кой му е собственик“, допълни доц. Пампоров.

Чадър над синовете на властта

Друг сериозен препъникамък пред правосъдието у нас се оказва участието на деца на висши държавни служители, политици и полицаи в подобни престъпни структури. Това автоматично задейства мрежи от зависимости и опити за прикриване на престъпленията.

„И там вече започва едно пазене, за да си спасим детето. Те си жертват понякога кариерата, за да се спаси детето. Това също пречи на органите на реда да си вършат работата“, коментира антропологът.

Като пример за закъсняла, но мащабна реакция той даде катастрофата на „Челопешко шосе“. Едва след като случаят стана публичен, органите на реда се задействаха светкавично и в рамките на 48 часа бяха задържани близо 50 души.

Рискът от скандално леки присъди

По отношение на текущата акция срещу престъпната група, станала известна като „Калашници“, социологът изрази сериозни опасения, че прокуратурата може да прибегне до споразумения с обвиняемите в гонитба на бързи резултати. Този подход обаче води до символични наказания, които обезсърчават пострадалите.

„А това рефлектира върху жертвите, които отказват да свидетелстват, обезверява ги и продължава да поддържа мрежите. Това е нещо, което трябва да преосмислим. Да, хубаво е да се постигат присъди, но когато заради споразумението присъдата е 2 г. и той за добро поведение излиза след 1 г., това оставя хората в риск - особено ако са свидетелствали“, предупреди доц. Алексей Пампоров, като допълни, че тепърва предстои да се види как ще завърши съдебната сага около „Калашници“.