Учениците масово ползват изкуствен интелект без помощ от учители

Национално изследване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), обхванало 10 038 ученици, разкрива, че 94,7% от тях използват изкуствен интелект за учебни цели. 56% са усвоили инструментариума напълно самостоятелно, а едва 6,5% отдават тези умения на училищната система, съобщават от организацията. Председателят на УС на асоциацията Крум Хаджигеоргиев настоява за спешно въвеждане на държавна рамка и тясно сътрудничество с бизнеса, предупреждавайки същевременно, че „увеличаването на разходи, наложени от държавата в средата на годината“, създава сериозна бюджетна непредвидимост за 2026 г.

Спонтанна употреба срещу системно образование

Мащабното проучване, представено в присъствието на министъра на образованието проф. Георги Вълчев, обхваща 1 767 учители и 210 директори от 63 училища в 25 области. Данните показват, че изкуственият интелект вече е неразделна част от ежедневието на младежите, като 47,6% от тях го използват ежедневно или няколко пъти седмично. Въпреки масовото навлизане на технологията, липсва единен подход в училище, което води до неравенство в подготовката на учениците.

„Виждаме хора, които са по-напред, които са по-любопитни и са се научили по-добре да го използват, и такива, които изостават. Базова грамотност има, въпросът е да има рамка и тя да се разпростре в мащаб сред всички“, коментира Крум Хаджигеоргиев, цитиран от БНР. Според него е критично важно учениците да бъдат насочвани да използват ИИ за развитие на критично и творческо мислене, а не просто като инструмент за заобикаляне на учебните задачи.

Нужда от държавна стратегия и колаборация с бизнеса

Според експертите от БАСКОМ образователната система се нуждае от активна помощ от технологичния сектор, който познава динамиката на тези инструменти от първа ръка. Хаджигеоргиев подчертава, че МОН трябва да поеме водещата роля в изработването на обучителни програми, като се фокусира върху добрите практики в първите 20-30 напредничави училища, които вече интегрират ИИ на всички нива – от администрацията до родителите.

„Трябва да се направи рамката, трябва да се изработят и обучителни програми, трябва да си съдействаме с първите 20-30 по-напредничави училища, които внедряват не само ИИ по всички нива - директори, администрация, учители, ученици и родители, но трябва да се подготвим за това тези добри практики след това да излязат към всички училища и техните ученици“, допълни Хаджигеоргиев.

Критично за бюджетната предвидимост

Освен предизвикателствата пред образованието, председателят на БАСКОМ отправи и остра критика към фискалната политика на държавата. Той посочи, че липсата на предвидимост в бюджета за 2026 г. затруднява бизнеса, особено когато държавата налага нови разходи в средата на бюджетната година. Хаджигеоргиев заяви, че бизнесът е очаквал по-голяма смелост в реформите и по-ускорено връщане към нормални нива на дефицит, подчертавайки, че „увеличаването на тежестта със сигурност не помага“ на икономическата среда.