152 години от гибелта на Ангел Кънчев

3
Първият помощник на Дякон Левски е едва на 21 години, когато в името на комитетската тайна без колебание избира дулото на пистолета на Русенското пристанище
Първият помощник на Дякон Левски е едва на 21 години, когато в името на комитетската тайна без колебание избира дулото на пистолета на Русенското пристанище Снимка: Национално дружество "Традиция" / архив

Първият помощник на Дякон Левски е едва на 21 години, когато в името на комитетската тайна без колебание избира дулото на пистолета на Русенското пристанище

152 години от гибелта на Ангел Кънчев

Ангел Кънчев е една от най-светлите личности от периода на националноосвободителното ни движение. Първият помощник на Дякон Левски е едва на 21 години, когато в името на комитетската тайна без колебание избира дулото на пистолета на Русенското пристанище. Денят е 5 (17) март 1872 година.

Той е роден през 1850 г. в град Трявна, където учител в началните класове му е Петко Р. Славейков. Когато е десетгодишен, семейството му се преселва в Русчук (Русе), столицата на Дунавската област. С отличния си успех и способности в класното училище прави впечатление на видни русенци и те го подпомагат да продължи образованието си в Болградската българска гимназия. Учи там една година, но увлечен от революционните настроения, заминава за Белград, където през 1867 г. постъпва в Артилерийската школа, първото военно училище в Сърбия. Изучава с голямо усърдие военното изкуство и се готви за военен командир в предстоящото въстание в България. В Белград Ангел Кънчев за пръв път се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов, които спомагат за оформянето на неговия революциен мироглед. Когато през август същата година в Белград се сформира Втората българска легия, Ангел Кънчев и Левски се сприятеляват.

През пролетта на 1868 година сръбското правителство разтуря легията. Разочарованият Ангел Кънчев иска да напусне артилерийската школа и заедно с Левски да работи за освобождението на България. Дякона обаче настоява Кънчев да продължи военната си подготовка и той продължава следването си в IV-курс на артилерийската школа. През октомври 1869 година е произведен в чин кандидат-офицер. В края на същата година се разболява и се завръща при родителите си в Русе. През 1870 година главният управител на Дунавския вилает отпуска правителствена стипендия на Ангел Кънчев да продължи учението си в земеделското училище в град Табор, Чехия. Там Кънчев следва само една учебна година. Има отличен успех и се класира първи сред близо 40-те свои съученици. Поради липса на средства обаче спира обучението си и решава да се посвети на революционна дейност.

БРЦК определя Ангел Кънчев за помощник на Левски и в края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч, където се среща с Дякона и до края на живота си остава негов най-верен съратник. В началото на месец октомври Левски и помощниците му Ангел Кънчев и Димитър Общи започват съвместна работа по изграждане на революционни комитети, укрепване на съществуващите, обсъждане на проектоустава, събиране на пари и др. За да не будят подозрение, обикновено се представят за търговци. Левски възлага на Ангел Кънчев касиерството през времето на техните обиколки из страната. Посещават Троян, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Сливен, Елена, Лясковец, Търново, а от там през Трявна, Габрово и Севлиево се завръщат в Ловеч.

В края на 1871-ва и началото на 1872 година Ангел Кънчев самостоятелно организира основаването на революционни комитети в Русе, Разград и Търговище. Към края на февруари 1872 година Кънчев предприема втора обиколка из Търновския край, придружен от Отец Матей Преображенски (Миткалото), с когото основават революционни комитети в село Михалци и в с. Бяла черква, начело с Бачо Киро.

След тази обиколка Ангел Кънчев се отправя за Русе, откъдето по поръчение на Левски трябва да отиде и Букурещ при Каравелов и подготви работите за свикване на общо събранче на БРЦК. На 5 (17) март 1872 година при опит да премине без паспорт в Румъния, Ангел Кънчев е предаден и за да не попадне жив в ръцете на турските власти, се самоубива с револвера си на русенското пристанище.

Ето как Захарий Стоянов като очевидец на трагичното събитие го описва в своите "Записки": "Той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: "Да живей България!" - хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло... Глухо изгърмявание, като изпод земята, се раздаде наоколо, револверът, който не хвана против заптиите, отскочи настрана, двете ръце, които преди малко го стискаха, яко се заловиха за космите на разбития череп, като да искаха да прекратят болезнените действия на куршума, който беше се загнездил вече в мозъка - и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, прерязан с жетварския сърп!"

"Научили сте чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко. ...Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт … Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото днес е най-сладка, честна и права смърт за всеки българин. Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода!" - пише по повод загубата Васил Левски в писмо до сливенци от 04.04.1872 г.

Добре запознати с отношенията между "младите" и "старите" български революционери, както и с масонската принадлежност на по-голямата част от ръководството и тайната революционна полиция на комитетите в Русе и Гюргево, още тогава подлагат на съмнение обясненията за случилото се. Още по-критични са изследователите на темата към несъответствието на изложените в спомените на Никола Обретенов и "Записките" на Захарий Стоянов факти, съпоставени по време с други важни събития от този период. Да не говорим, че така описано, "очевидството" на Захарий на трагичната смърт на Кънчев се срива пред фактологията в аргументите на пристрастени към темата съвременни изследователи. И днес има историци, подозиращи заговор за елиминирането на младия Ангел Кънчев, който твърдо е следвал позицията на Левски и се е държал на дистанция от тайните духовни общества. Не е съвсем безпочвена и версията за съпричастност на Любен Каравелов към отстраняването на Кънчев, като в дъното на подозренията е тривиалният повод за искани обяснения за неотчетена солидна сума народни пари. Така или иначе, един чист и прекалено млад живот е пожертван пред олтара на народната свобода.

Искрен Веселинов

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 6
    1
    МВРО отрепки
    Искренчо, колко да си жалък и долен, за да си правиш гнусен пиар с паметта на този свят български герой? Господ вижда и не прощава!
Зареди още коментари

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Скъпи, забелязва ли се, че тежа с 5 кила по-малко?
- A водата пусна ли?
... и скандалът започна...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари