Век и половина от саможертвата на революционера

Стотици признателни българи изкачиха връх "Околчица" във Врачанския Балкан на 2 юни 2026 година, за да отдадат почит пред безсмъртния подвиг на поета-революционер Христо Ботев и неговата чета, съобщават от БНТ. Тържественото възпоменание отбеляза точно век и половина от героичната саможертва за свободата на родината, събирайки ученици, родолюбци и граждани въпреки проливния дъжд в планината.

Походът на младите

След няколкодневен извървян поход по стъпките на Ботевата чета, младото поколение показа силен дух и признателност. Седмокласничката Нора Чиликова от 108 СУ "Никола Беловеждов" в София сподели своите емоции от извървения път: “За мен подобни походи са удоволствие, защото това е уважение към загиналите за Отечеството.”

Ръководителят на ученическата група Лилия Тодорова подчерта важната възпитателна роля на събитието извън градския комфорт. “Искаме да покажем на децата ни в днешното време на съвременното общество, че лишението от технологиите, удобствата и комфорта за кратко време би било полезно за тях, за да могат да усетят това, за което Ботев и останалите са се борили”, сподели тя. Към думите ѝ се присъедини и ученичката от Враца Мадлен Костова, която заяви, че Ботев остава велик герой за всички тях.

Последният бой на четата

Кулминацията на честванията събра присъстващите около мащабна историческа възстановка. Над 70 души взеха участие в пресъздаването на последния бой на четата и трагичната гибел на войводата. Автентичната атмосфера организираха от Национално сдружение "Единение".

В ролята на Христо Ботев влезе актьорът Филип Филипов, който отправи силно и критично послание към съвременниците: “Облечени в глезените си костюми, в много напудрените си фрази и изказвания от долу нагоре и от горе надолу сме изгубили себе си като българи и носители на този дух, който е бил в отците ни, в предците ни, готови да положат сърце и кръв в тази земя, от която сме излезли до последно.”

Сирени за признателност

Точно в 12:00 часа звуковият сигнал на сирените за тревога прекъсна обичайното ежедневие за една минута. Националният вой призова за всеобщ поклон пред паметта на загиналите за българската свобода. В този миг движението в страната спря, доказвайки, че блянът за свобода и силата на националната памет остават живи, точно 150 години след паметните събития от 1876 година.