Ако случайно сте се чудили снощи, къде са всички, отговорът е много прост - в търговията.

Всичкият виден хайлайф на град Русе (Разград, Бяла, Ценово, Две Могили, Тръстеник и пр.) - деца от 15 до 18 години, известни и небезизвестни дами, господа, батки, чички, жени с положение и жени без такова, посрещнаха за пореден път мега, гига звездата 100 кила (майка). 

Колкото и "ярко", "бляскаво" и "зашеметяващо" да изглежда отвън халето, където 100 кила избухна пред своята жадна за бг рап публика, е..... отвътре нещата са още по-зле. 

Фенери, лампи, лампиони, лазери - истинска наслада за очите.

Кич, натруфеност, помпозност струи от всяка  част на мястото и те кара да мислиш, че като си част от него, животът е просто страхотен.

Нещата долу горе се препокриваха - натруфени мебели, намацани мадами, фалшиви диаманти, изкуствени деколтета.

Ето затова след една чаша съмнително уиски се поогледах и ме стресира факта, че българското разбиране за разпускане в събота вечер е да слушаш човек, който в един момент пее за Родината си България, а в следващия "фани ме за к**а".

Че да си надрусан е минималното условие, за да се впишеш в нечии представи за "гъзе", че за да си готска мадама трябва да покриваш поне 1-вото изискване - силикон, хиалурон ... някъде си.

Че да си на 15 години, а да изглеждаш два пъти по-голяма е новата мечта на всяка подрастваща пикла. (Моля ви, проверявайте лични карти не всеки изглежда на толкова на колкото е всъщност!)

И не си мислете, че не съм се забавлявала. Пиех си скапаното уиски, потропвах с крак (благодарях, че поне не слушам чалга) и за пореден път се самоубедих, че ние сами сме се докарали до това да ни радват фалша, показността и наложените модели за подражание.