Всеизвестен е фактът, че в Европа истинските реформи се случват изключително бавно. Много често решенията, които се вземат в Брюксел, противопоставят интересите на различните държави. Нещо повече, споровете влизат директно в Европейския съд. Нещата се изострят допълнително, когато ответната държава е Германия.

В сряда станахме свидетели на първия казус - „Германия срещу Европа“. Звучи невероятно, нали? От няколко години насам Германия е държавата, която категорично застава срещу политиката на Европейската централна банка на „нулеви лихви“. Тази политика на „евтини кредити“ изглежда единственото средство в ръцете на ЕЦБ, чрез което тя се опитва да стимулира реалната икономика, на практика обаче нещата не се случват. От историческа гледна точка германците имат право. Все още са пресни спомените отпреди Втората световна война, когато в страната се развихря невиждана инфлация, довела до катастрофална обезценка на райхсмарката.

Този факт периодично се преповтаря в едно или друго германско издание, което прави германците особено чувствителни на тема инфлация. Програмата на шефа на Европейската централна банка за количествени облекчения, или както е по-популярна като „печатане на пари“, има един яростен опонент и това е германската Дойче Бундесбанк. Самата програма бе анонсирана още през 2012 г. Оттогава датира и германската „ярост“ в тази посока. Нещата ескалираха и германците отнесоха тази своя „ярост“ срещу политиката на централната банка в съда. Основният им аргумент бе, че чрез изкупуването на държавни облигации на държави членки на еврозоната от вторичния пазар това де факто представлява директна държавна помощ.

Бих желал да поясня, че дефлационните процеси в Европа плюс политиката на нулеви лихви позволяват на Германия да се финансира в рамките на десетгодишен период на 0,45% годишна лихва. Казано с други думи, Министерството на финансите на Германия може да привлече практически неограничен ресурс за този период на почти нулеви лихви.

Този факт звучи като финансов рай за държави като Гърция, Италия, Португалия и Испания. Неформално представители на най-голямата европейска икономика непрекъснато се оплакват, че държавата им е не само най-големият финансов донор на Европа, но и репутационен такъв. Истината обаче е някъде по средата. Южноевропейските държави са едни от най-активните потребители на германски стоки. Ниските лихви по потребителските кредити за Европа като цяло определено са „мехлем за ухото“ за германските износители. В комбинация със слабото евро това е може би най-лесното обяснение за успеха на т.нар. германски модел.

Но да се върнем на гореспоменатия казус. Определението на Европейския съд, че политиката на ЕЦБ не представлява форма на държавна подкрепа, е категорична загуба за администрацията в Берлин. Това става непосредствено преди 22 януари, когато шефът на ЕЦБ ще оповести детайли по програмата за количествени облекчения. Очакванията на пазарните участници са, че първоначалният обем на държавни облигации на държави членки на еврозоната ще варира в границите между 500 млрд. и 1 трилион евро. Според определението на съда дейността на ЕЦБ по изкупуване на държавни облигации не представлява директна финансова помощ и тя е в съответствие с европейското законодателство. Тази новина доведе до масови разпродажби на евро. Нивото, което бе достигнато, бе под нивото на еврото при дебюта му през 1999 г. от 1,1750 долара за евро. Има обаче и много въпроси, възникващи след определението на съда, който счита, че ЕЦБ има право да намалява цената по финансиране на държавите членки на еврозоната, но от друга страна, те нямат право да използват техни средства за спасяване на която и да е държава. На практика това е нонсенс. Как ще бъде направена разлика между двете опции, остава спорно.

Интересно е да се спомене и какво е становището на средния германец

Масово се застъпва мнението, че средствата от данъци се използват за спасителни операции спрямо останалите европейски държави. Не се ли прокрадва и нещо като „национален германски егоизъм“? Този въпрос няма еднозначен отговор, но никак не звучи „проевропейски“.

Интересно е също да се спомене, че следващият шеф на Европейската централна банка ще бъде германец. Този слух води до тотално „изтръпване“ на финансовите пазари. Представяте ли си какво ще последва от това? Каква паника ще настане в Южна Европа?! От гледна точка на настоящия момент такъв сценарий изглежда абсолютно невъзможен. Казвам го поради факта, че се появи слух за оставката на Марио Драги като шеф на ЕЦБ и евентуалното му кандидатиране за президент на Италия. Всяка „германска“ кандидатура за шефския пост на ЕЦБ ще бъде приета от останалите европейци с бурни освирквания. Ако питате за моето лично мнение, аз бих гласувал за „германец“ с две ръце и ще обясня защо. Политиката по „печатане на пари“, която провежда ЕЦБ до този момент, не води до какъвто и да било икономически растеж на Стария континент. Нещо повече, тя прави бюджетно недисциплинираните държави още по-недисциплинирани. Практически държавите членки на еврозоната с лошо състояние на публичните финанси продължават пагубната си политика на увеличаващи се държавни дългове. Те не искат да проумеят един болезнен факт и той е, че държавният дълг в дългосрочен план под никаква форма не стимулира икономиката. Най-хленчещите нации към момента са южните ни съседи гърците и Франция. Французите за поред път „минават метър“ и не са санкционирани от Европейската комисия. Една от причините е точно поведението на ЕЦБ, или казано в прав текст, че винаги има откъде да се финансираш евтино. След 22 януари това „евтино финансиране“ може да стане още по-евтино. Как тогава на средния французин може да бъде обяснено поредното затягане на коланите, при условие че има откъде да вземеш „евтини пари“. Няма абсолютно никакъв шанс. Е, от тази гледна точка евентуалното председателство на ЕЦБ от германец изглежда наложително. Затягането на паричната политика ще доведе до колапс на публичните системи на недисциплинираните държави поради рязкото увеличаване на разходите по обслужване на държавните им дългове.

И тук възниква основният проблем

Дали оповестяването на новите мерки на ЕЦБ на 22 януари ще доведе до съществени промени в икономическото възстановяване на Европа? Не, категорично не, ако това не е съпроводено със структурни реформи. Казано на по-ясен език, това означава намаляване на бюджетните дефицити, и то драстично. За реалния бизнес намаляването на публичните разходи е най-добрата новина, тъй като по-малки публични разходи означава по-ниски данъци.

В сряда Европа и Германия се сблъскаха челно. Да, това не го казвам случайно. Сблъскаха се фундаменталните различия на участниците в една система. Доколко устойчива ще остане тя след такъв сблъсък, е основен въпрос. Кой трябва да надделее: германският прагматизъм в дългосрочен план или хленчещият деконструктивизъм в средносрочен? Как мислите? Ако Европа не се реформира по германски модел, нивото от 1 долар за 1 евро ще го видим още в рамките на тази година. Впрочем тогава Германия просто ще си купи останалата част от Европа по икономически път. Няма нищо лошо, нали така! 

Бисер Манолов