В последните две-три години все повече жилищни проекти в големите градове започват да изглеждат мащабни.

Не става дума само за затворени или отворени комплекси - самите жилищни сгради започват да стават все по-големи, с повече апартаменти в тях, пише 24 часа.

Тази тенденция става отчетлива и по всяка вероятност ще продължи и в близко, а и в по-далечно бъдеще, казаха наскоро от Националната асоциация на строителните предприемачи.

Причините са основно две. “Стремежът към по-мащабни проекти не е израз на някаква грандомания, а просто това позволява по-ниска себестойност на строителството и предлагане на жилища на по-достъпни цени”, казва членът на управителния съвет на асоциацията Ивайло Митев.

“Реализирането на една по-голяма сграда в сравнение с няколко по-малки облекчава и административната тежест. Това заедно с по-ниските разходи и икономиите от мащаба предопределят до голяма степен решението при проектиране”, казва той.

Според него спестеното по този начин от предприемачите им позволява да влагат и повече средства в заобикалящата инфраструктура. За съжаление, става дума само за непосредственото обкръжение на новите жилищни сгради. По-добрата среда за живеене не се изчерпва с един или с няколко тротоара и детска площадка.

Например в големия град трудно се намират места за паркиране. И това определя друга тенденция в жилищното строителство напоследък. Защото малцина помислят да купуват апартамент особено ново строителство, ако няма осигурен паркинг или поне място за паркиране.

И строителните предприемачи все по-масово се принуждават да променят проектите си и да префасонират партерните етажи от търговски площи в гаражи.

Печалбата за тях е същата, тъй като гаражът за разлика от паркомястото е имот със свой идентификационен номер, може да се продава, наследява и отдава под наем. Цените на гаражите в някои жилищни проекти на практика са изравнени с цените на най-маломерните апартаменти на пазара. И все повече нови жилищни кооперации заприличват на строените в края на социализма. Те бяха пълни с партерни гаражи, които след демокрацията постепенно се превърнаха в търговски обекти.

Много неща обаче, и то такива, от които зависи добрата среда за живеене, не са във властта на строителния предприемач.

Урбанисти, архитекти и общинари в столицата все по-често говорят за създаване на смесени зони с много функции, т.е. такива квартали, в които има не само жилища, а и административни сгради, които позволяват на хората да живеят и работят в рамките на един квартал. Целта е да се намали крострафикът през града, тъй като пътната инфраструктура вече не издържа. Изграждането на нова вече граничи с невъзможното, защото цените на строителните парцели се вдигат непрестанно и напоследък отчуждаването на имот, за да се прокара улица, често струва колкото и самата улица.

А и освен пътна инфраструктура жилищните сгради се нуждаят от водопровод и канализация, електроенергия, често и топлоснабдяване, оптична кабелна мрежа и т.н.

Именно затова според председателя на асоциацията Георги Шопов е много важно обществеността да знае подробностите и да участва активно в създаването на новия общ устройствен план на столицата.

“Точно сега, когато имотният пазара се успокоява и няма висока строителна активност, е времето, в което на спокойствие трябва да се определи какви територии от града за какво ще служат. Така ще се вземат най-правилните решения”, смята Шопов.

Приемането на нов общ устройствен план на столицата е процес, който тече в момента паралелно с разглеждането на новата визия за София до 2050 г.

Планът е на практика законът, който ще определя къде в София какво ще се строи занапред, и е много важно хората да вземат участие при определянето му. Защото, когато районният кмет издаде строително разрешително, а хората в непосредствена близост до строежа не са съгласни, е вече много късно да се реагира.

Шопов съветва гражданите да се поинтересуват предварително от няколко прости обозначения, които ще им помогнат да се ориентират каква среда се замисля за пространствата около местата, в които живеят.

Например коефициентът на интензивност на строителството, който се изразява с число. То показва колко квадратни метра строежи могат да се изградят максимално на един квадратен метър от терена.

За жилищните райони максималният коефициент е около 3 - 3,5, т.е. на всеки квадратен метър от терена могат да се изградят до 3,5 квадратни метра жилища.

В централните градски части числото би трябвало да е по-малко, някъде около 0,5 до 1, и това позволява в тези участъци да не се издигат прекалено високи сгради или постройките да са прекалено близко една до друга.

Друг коефицент, който помага да разберем докъде могат да се простират намеренията на строителния предприемач за даден терен, е коефициентът на озеленяване.

Той е в проценти и изразява отношението на естествената растителна покривка към площта на парцела. В жилищните райони средният коефициент на озеленяване е около 30%. Разбира се, често озеленяването липсва и тези числа говорят единствено, че на определена площ от парцела не може да се строи и да се покрива с настилка, а не че непременно ще има дървета, храсти или цветя.

Също в процент се изразява плътността на застрояване. Този процент показва съотношението на застроените площи на всички основни и допълнителни сгради върху терена към площта на самия терен.

В центровете на градовете плътността често достига до 100%, но в жилищните райони трябва да е максимум 40-50%, в противен случай сградите ще изглеждат долепени една до друга.