Родeна е с увреждане, лекарите не дават надежда, че момиченцето ще оцелее повече от три месеца. Родителите й я оставят в дом.

Тя е Петя Гарова. Родом от Пловдив, израснала в Петрово, след което пътя й я води в Луковит, където завършва училище, предава БНР.

В детските си години издава стихосбирка, нарича я "Слънчева капка", помага й директора на дома в Петрово.

"Моят път е в домове, социални институции, услуги."

"Първият ми дом е в село Петрово... Беше трагедия, ужас беше. Там беше дом за деца с тежка умствена изостаналост. Цяло чудо е, че съм жива, честно казано."

В документите на Петя фигурират подобни диагнози, за да бъде приета в дома в Петрово като бройка. Настаняват я когато е била на три години и живее в Петрово до 13 годишна възраст.

Разказва, че условията в дома били трагични, но персоналът ги е обичал. Една от служителките дори става нейна кръстница. Докато е в Петрово Петя прави опит да се свърже с майка си, но тя категорично я отхвърля. Не й се сърди, казва: "така е преценила, така е направила." Има все още интерес да я види.

Петя обича животните, мечтае да има морско свинче, да се грижи за него. Иска и да започне работа, за да се чувства полезна.

Мечтае и за по-добър живот за хората с увреждания в България:

"Хората с увеждания сме истински герои. Не защото сме с увреждания, а защото сме с увреждания в България. Цяло чудо е, че много хора като мен оцеляват и се справят. Много хора с увреждания са безгласни в собствената си държава. Има толкова огромна нужда от подкрепа. Не искат много, те искат просто да бъдат подкрепени и чути. Хората, които нямат родители питате ли се какво им е, знаете ли как се справят? Никой не си задава този въпрос...“