Нови карти показват мястото на гроба на Васил Левски
- Редактор: Виктор Тошев
- Коментари: 0
Документи и карти, доказващи мястото на гроба на Васил Левски в София, представя писателят Николай Иванов в навечерието на 144-годишнината от обесването на Апостола.
Иванов е работил 30 години по издирването на документи и факти от биографията на Левски. Документите, които показва, се публикуват за пръв път и са от архивите на Националния военноисторически музей от периода 1938-1947 г, пише вестник Труд.
“Гроботърсачите” на Левски са в спор за точното място на могилата му още от началото на ХХ век, когато е била подготовката за 100-годишнината от рождението му. Само през 1936 г. излизат около 40 съобщения със заглавие “Открит е гробът на Васил Левски”.
И в епохата на тоталитаризма въпросът за гроба на Левски на няколко пъти разбунва споровете между писатели, археолози и историци. Най-шумниятспор предизвиква писателят Николай Хайтов с версията, че гробът на Левски е църквата “Света Петка Самарджийска” (църквата в подлеза на ЦУМ), но за това и до днес няма категорично потвърждение от БАН. Най-популярните версии за гроба са, че Апостола е погребан до бесилото, че гробът е в църквата “Св. Петка Самарджийска”, а костите са скрити и после унищожени по идеологически съображения от активисти на БКП, че мощите на Апостола са в църквата “Св. Николай Чудотворец Мирликийски” (срещу Софийската митрополия). Зад тези хипотеза застават приближени до ясновидката Ванга. Има версии, които сочат, че Апостолае погребан в родния си град Карлово или в Сопот.
По повод продължаващата неяснота за мястото на гроба на Васил Левски Николай Иванов твърди, че през 20-те години на ХХ век е имало среди, които са пречели да излезе истината, защото по това време общината е раздавала места за строителство в района на Окръжната палата (днес Министерството на земеделието), т.нар. Офицерски квартал. Разкриването на истината за погребението на Апостола щяло да засегне имотни и строителни интереси.
В проучването си Иванов се опира на няколко документа. Два от тях са публикуваната за пръв път кадастрална карта на София, изготвена през 1894 г., и документалните спомени на Стоян Заимов за разговора с митрополит Мелетий, където се казва, че на 21 май 1876 г. свещеникът Христо Павлов погребва отрязаната глава на Георги Бенковски в новите гробища на София.
Третата и основна “опорна точка” за гроба са докладите на Ал. Запрянов от НВИМ, които също се публикуват за пръв път. Четвъртият документ са спомените на свидетеля на погребението на Левски – Стефан Маринов, от 4 август 1937 г., публикувани във в. “Мир”.
През август 1937 г. Александър Запрянов изпълнява заповед и е ръководител на разкопаването на участък от ул. “Бъкстон” до Окръжната палата (днес на ул. “Дамян Груев” до Министерството на земеделието). В близост до северозападния зид на някогашния параклис на християнското гробище в София той открива гроб с два черепа и докладва за находката на полк. Петър Куюмджиев, началник на отделението за военни музеи, паметници и гробове.
Докладите на военните точно описват как полк. Куюмджиев предава за изследване на 28 юли 1937 г. 29 чувалчета с кости на Института по анатомия на Държавния университет. В едно от чувалчетата има кости и два черепа, за които Запрянов настоява да се проверят дали са костите на Васил Левски и черепът на Георги Бенковски.
Костният материал трябвало да бъде изследван от проф. д-р Милко Балан, признат учен анатом. Балан имал опит с десетки предавани за изследване кости на предполагаеми погребения на Васил Левски, но нито едно не било доказано, че е на Левски. За жалост от 1939 до 1946 г. проф. Балан е назначен за завеждащ рентгенологията на общовойсковата болница в София и не е можел без нареждане да извършва анатомически изследвания. Началник на анатомията по време на предаването на костите е доц. Каданов, известен специалист и учен но от друга област – морфология на рецепторите. В продължение на няколко години Каданов не възлага на своите подчинени да изследват костите, защото е впрегнат в усилията да преместят института в нова сграда на бул. “Пенчо Славейков”, където се намира и сега.
С включването на България във Втората световна война медиците са евакуирани в провинцията, а над София започват бомбардировки. Унищожена е централната част на града, загиват над 3000 жители на града, безвъзвратно изчезва и огромно културно и материално наследство.
Учените от Медицинския факултет така и не успяват да проучат предадените с протокол кости на Апостола, а след 1945 г. се твърди, че са унищожени в бомбардировките.
Сега ако бъдат направени нови разкопки, твърди Николай Иванов, със сигурност ще бъдат намерени още костици от погребението на Апостола, защото при първите разкопки те са събрани от непрофесионалисти, и че все още имаме възможност да изпълним последното желание на Левски – да е погребан в България и да се знае къде е гробът му.
Слави Трифонов: Венелин Венков реши да тръгне по свой път
Слави Трифонов: Венелин Венков реши да тръгне по свой път
Домашен насилник отнесе глоба за нарушена ограничителна...
Прокуратурата иска постоянен арест на обвиняем за отвличане
"Газпром" отчете нетна загуба за пръв път от 20 години