Аз не изпитвам екзалтирани патриотични чувства от магарешкия ни инат по [С.] Македония

Гордост ли е, че пречим на точно тази съседка да влезе в ЕС?

Къде нашите братя в нея ще са по-добре и по-сигурни - вътре в ЕС или в бандитския западнобалкански заден двор?

Даваме ли си сметка, че сме в абсолютна изолация?

Не съзнаваме ли, че поведението ни е не просто неевропейско, а антиевропейско?

Осъзнаваме ли, че така само се отдалечаваме от тази скъпа на сърцата ни страна?

Не разбираме ли, че сеем ветрове, за да жънем сетне бури?

Не проумяваме ли, че това архаично, обърнато към миналото поведение винаги ни е излизало през носа и сега пак ще бъде така?

Как не можем да си дадем сметка, че Сърбия и Гърция се кискат злорадо в шепите си?

Що за балкански патрЕотарски бабаитлък е нашето?

Най-тъжното е, че пак ще сме губещи и като се правим на новите гърци на Балканите, по-късно ще се утешаваме лицемерно по гръцки, както гърците се самоутешават мазохистично, че били победили щото сега се казвало не Македония, а Северна Македония.

Демек Македония, Македония, ама Северна.

Нищо, че истината е безпощадно ясна - Северна, Северна, ама Македония!!!

Николай Слатински