За възстановяването на блатата в защитена зона "Калимок-Бръшлен" като местообитания на редки птици са вложени десетилетни усилия на учени от БАН, граждански организации като Зелени Балкани и WWF-България и на българското правителство.

Тръстиките на защитеното блато "Калимок" са били подпалени вчера. Това е поредна важна за биоразнообразието влажна зона, която гори в рамките на последните три седмици, обобщава Дневник.

Началото беше дадено с пожари в Драгоманското блато и Орловото блато край Дуранкулак. Учени от Българската академия на науките (БАН) сигнализираха и за пожар с напълно унищожен тръстиков масив от 150 ха в бившето Стралджанско блато, което е зона от "Натура 2000" под името "Комплекс Стралджа".

Какво пази Калимок

© Борис Николов, ИБЕИ-БАН

Белобуза рибарка (Chlidonias hybrida), типичен за зоната на Калимок вид, разчитащ на тръстиковите местообитания. Видът е защитен от европейската мрежа "Натура 2000" и има статут на уязвим за България.

"Калимок-Бръшлен" е район, който преди години е бил огромно блато, заобикалящо вече несъществуващото село Калимок. Блатото е възстановявано и поддържано заради важността си за редки птици. То има статут на национална защитена територия. Под името "Комплекс Калимок" то е и европейска защитена зона от "Натура 2000" по Директивата за дивите птици, в чиято заповед има изрични забрани за "отстраняване на растителност по бреговете" и "паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност". "Калимок - Бръшлен" е обявена и за "Натура 2000" за защита на местообитанията, но е една от 211-те зони, за която екоминистерството не е обявило и досега заповед с конкретни мерки и режими за опазване.

В близост до защитената местност "Калимок-Бръшлен" е разположена Биологичната експериментална база "Калимок" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, създадена през 1992 г.

Учените от базата на ИБЕИ-БАН коментираха за "Дневник", че палежът застрашава работата на базата, защото предишни години пламъците са достигали дори в близост до ценно оборудване. Пред последното денонощие пожарът е погълнал растителност край блатото, но не в непосредствена близост до базата. Унищожените от огъня тръстики са гнездовища на ценни видове, сред които пойни, дърдавцови и чаплови птици, за които размножаването в района през следващия сезон ще е затруднено.

В същото време, за националното радио кметът на Тутракан Димитър Стефанов е заявил, че пожарът не е достигнал до територията на защитената местност "Калимок-Бръшлен" и щетите са " около 100 декара тръстика в бивши рибарници край село Нова Черна". Землищата на с. Нова Черна обаче са включени в границите и забраните за зоната "Комплекс Калимок", според регистъра за "Натура 2000".

За изследователите пожарът не е изненада, тъй като се повтаря ежегодно и според тях е свързан със стопанисване на селскостопански земи. Въпреки че в заповедта на зона "Комплекс Калимок" има и забрана за "премахване на характеристиките на ландшафта при ползване на земеделски земи", според наблюденията им контрол и наказания за такива действия няма.

Кой работи в Калимок

В района е инвестиран много труд и средства за обитанията на редките водолюбиви птици. Един пример е проектът "Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването по река Дунав", който е най-големият проект в българската природозащита - с бюджет от 12 млн. долара. Той е подготвен от съвместен екип от Зелени Балкани и WWF-България, а впоследствие е изпълняван от българското правителство. Чрез него се възстановяват блата в защитена зона "Калимок-Бръшлен" с финансиране от Световната банка и с активното участие на Зелени Балкани.

Научната база на ИБЕИ-БАН е част от Българската орнитологическа централа и работи от 1990-те години насам за мониторинг и възстановяване на някога многобройните популации на Червения ангъч. В България той е критично застрашен вид. Защитен от 1962 г. насам, той е част от 10-годишна програма по реинтродукция на вида в природата. Ежегодно между 20 и 30 малки от вида, излюпени в полевата база "Калимок" на БАН, се възстановяват в българската природа.