През последните години се наслушахме на негативни новини.

В почти всички световни класации, като се започне от свободата на словото и се стигне до жизнения стандарт, българите винаги сме на последните места, информира БГНЕС.

Но има една класация, в която страната ни заема една от водещите позиции, изпреварвайки далеч по-сериозни фактори от нас.

Оказва се, че българският паспорт е доста силен документ. По този показател ние се нареждаме в 14 група заедно с Литва и единственият балкански съсед, който ни изпреварва е Гърция.

Иначе казано сме на 38 място. Това означава, че българите могат да пътуват без виза в 132 държави по света, както и латвийците, предаде репортер на БГНЕС. В първата група попадат британци и американци, които могат да се предвижват свободно в 147 държави по света.

Във втора група са германците, южнокорейците и французите. Те пътуват без виза в 145 страни. В трета група – Италия и Швеция - броят на държавите, които могат да посещават без виза са 144.

Четвърта група, където са страни като Финландия, Дания, Япония, и която фактически оформя първата десетка, броят е с една по-малко 143. Нашите съседи са доста след нас.

Румънците, с които се сравняваме непрекъснато през последните 10 години, могат да пътуват без виза в 128 страни, което ги поставя в 17 група. България изпреварва по този показател и почти всички държави от групата БРИКС, включваща най-бързо развиващите се икономики в света или поне доскоро бяха такива.

Най-близко до нас са бразилците. Те могат да пътуват без виза в 128 държави и попадат в групата на нашите северни съседи – 17-та. Русия и Китай, две традиционно по-затворени държави с доста ограничения при пътуванията както на своите граждани, така и на чужденците, които ги посещават, са съответно в 35 и 45 групи.

Руснаците и китайците могат да пътуват без виза в 98 и 74 държави съответно. А индийците... при тях имаме пълно съвпадение на група и брой държавни, в които пътуват безвизово – 59 на 59. Толкова възможности дава и грузинският паспорт.

Затова не трябва да ни учудва силното желание, с което грузинците – намиращи се на еднаква географска ширина с нас, само че от другата страна на Черно море – искат да влязат в евроатлантическата общност.

Т.е. ето едно хубаво нещо от членството ни в ЕС и НАТО, което постигнахме с толкова труд и усилия през последните 26 години на преход. Да някои ще кажат, хубаво можем да пътуваме, но не можем да си го позволим.

Но все пак имаме това право и сме част от най-елитния все още клуб на света. Така че трябва да сме благодарни на това, което имаме и да сме по-малко песимисти, с малко повече самочувствие, което може да ни даде и нашият паспорт – символ на държавността.