Българинът доплаща най-много за здравеопазване в Европа
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Българинът доплаща най-много за здравеопазване в Европа. Тютюнопушенето и затлъстяването са основните причини за влошеното здраве на нацията. Медиците ни застаряват. Повечето здравни стратегии не работят на практика в България, предаде БГНЕС
През 2019 г. доплащането на здравеопазване у нас е 46,6%, което е близо три пъти повече от това в ЕС (15,8 %).
Общите разходи за здравеопазване като процент от БВП у нас също са по-ниски от средните за Евросъюза. Ние сме отделили 8,1%, докато в Европа този процент почти достига 10.
Основни причини за влошения здравен статус на българина са кръвно налягане, хранителният режим, тютюнопушенето и високият индекс на телесна маса. Равнищата на тютюнопушенето и консумацията на алкохол остават значително над средните за ЕС. Разпространението на тютюнопушенето сред българското население е най-високо в ЕС и е с почти седем процентни пункта над средното за ЕС. Не по-малко от 28 % от възрастното население, включително повече от един на всеки трима (35 %) мъже, пушат ежедневно. Равнищата на тютюнопушене сред младежите са сходни: разпространението на тютюнопушенето сред 15-годишните момчета е второто най-високо в ЕС (21 %, след Хърватия), докато 30 % от 15-годишните момичета —най-високото равнище в ЕС —са редовни пушачи.
Една от най-опасните тенденции остава възрастовата структура на медицинските специалисти, която се определя като „неблагоприятна“. Увеличаването на средната възраст увеличава риска от дефицит на кадри поради пенсиониране, се казва в документа „Национална здравна стратегия 2020-2030“, който е публикуван за обществено обсъждане. И през 2019 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ.
Една от препоръките към страната ни е „да мобилизира достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано регионално разпределение на здравните работници, което да отговаря на потребностите на населението.“
В документа се посочва, че трябва да бъдат въведени иновативни методи в медицинската наука и практика. Сред тях най-важните са: 1. Въвеждане на ефективни скринингови програми на най-разпространените онкологични заболявания; 2. Подобряване на материалната база на лечебните заведения и осигуряване на високотехнологична апаратура за диагностика и лечение; 3. Създаване на условия за използване на телемедицина и развитие на въздушния санитарен транспорт в системата за спешна медицинска помощ; 4. Насърчаване на донорството и развитие на трансплантационната дейност.
Най-големият проблем за функционирането не само на здравната система, но и на останалите жизненоважни системи като образование, социално осигуряване и подпомагане, публични финанси е демографската криза – застаряване на населението, намалена раждаемост и др.
„При непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването на предпоставки за такъв растеж“, се казва в стратегията.
„Повечето от здравните политики и стратегии не са успешни именно в практическото им прилагане. Слабост на националната здравна политика е доминирането на изолирани краткосрочни приоритети, които се променят често или остават неосъществени“, констатират авторите на документа.
Украйна ще бъде домакин на форум на отбранителната индустрия
Бедрос Пехливанян повежда листата на ГЕРБ - Русе
Украинското МВнР представи своята цифрова говорителка
Ваня Григорова и Мая Манолова отбелязаха 1 май в Кюстендил
Третокласници от Русе спасиха живота на свой учител