Академик Атанас Атанасов е роден на 14 август 1943 г. в Дългопол, Варненско. Завършва Висшия селскостопански институт в София. Специализирал е в Русия, Франция, Канада, Белгия. Автор е на метод за „ин витро" отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Бил е директор на Института по генетично инженерство на Селскостопанската академия. Директор е бил и на Агробиоинститут от 2001 г. В момента ръководи първия по рода си Геномен център у нас.

Академик Атанасов, как оценявате хранителната култура на българите?

Културата на хранене при хората като цяло ще става все по-различна. Ще влязат нови традиции и нови познания. Човек преди 50 години е достигал по-добре до възможностите, които природата му е давала. Храните, с които той е разполагал, са били по-чисти и той по-добре е знаел кога какво трябва да яде. С навлизането на новите храни обаче започнаха да се забравят традициите. Затова новите познания и нашите усилия са насочени точно към това, да си припомним какво се съдържа в естествените и традиционни храни. Новите технологии и кръстосването на сабиите им с ГМО индустрията показа, че човек трябва да се обърне назад към природата.
Храната е сред най-съществените компоненти на здравето ни. За всеки един от нас обаче е важна и културата на цялата нация. Макар че всеки възприема нещата различно. Вече има хора, които се интересуват и имат възможности да вземат естествени продукти. Нашата страна има такива продукти, които са от голямо значение за здравето и живота. Такива са медът, пчелното млечице, прополисът, прашецът и др. България е богата на тези неща. През последните години страната ни стана по-чисто и приятно място, защото повечето от производствата спряха. Още повече 35% от държавата ни е чисти планини. Това създава предпоставки за по-добър живот, стига да знаем как да боравим с тези ценности. Ако се спрем само на природните дадености като дребни горски плодове, гъби, билки, мед и редица други, те са достатъчни, за да можем да помогнем на имунната ни система да работи правилно.

Вие казвате, че може да живеем до 120 години. Как може да се случи това?

120 и дори повече. Генетически това е доказано. Човек, ако успее да елиминира половината от болестите, дори и тези, които се предават по генетичен път, то това е съществена стъпка към по-дългия живот. В това, разбира се, важна роля има храната. Важно е да се правят изследвания, но с определена цел - да се види един човек към какви болести е предразположен, за да може да се направи една схема във всеки един етап от живота си той какво трябва да яде, за да бори съответни проблеми. Ето това е пътят към дълголетието и е напълно възможно да се случи.

Тоест всичко опира до правилното хранене, така ли?

До голяма степен да. Когато един човек се храни правилно и си набавя нужните неща, така че организмът да е здрав, той може да посрещне всички стресове - неудачи в работата, загуби, проблеми в личния живот. Важно е обаче да се каже и за пиенето. Алкохолът и пушенето са съществени фактори за здравето на хората. При 70% от хората прекаляването и с двете е пагубно.

Вие самият как се грижите за себе си?

Аз дълго време бях като всички останали, но понеже работя в областта на генетиката, съм наясно как стоят нещата и как функционира организмът. Тогава започнах по обратния път да си задавам въпроси - ами аз какво правя, как работя, как се храня, колко спя... Няма една рецепта за всички хора. Това е строго субективно. Затова е добре човек да започне да се наблюдава, да се интересува как той самият се повлиява от дадена храна, от повече или по-малко работа и т.н. Това, което за мен е добре, за другите може и да е зле. Трябва да се отбележи, че колкото и да сме негативно настроени срещу лекарствата, благодарение на тях животът се удължи с 15-20 години. Но и там всичко е индивидуално, трябва да се нацели правилното лекарство за съответната болест на съответния човек. Така че пак казвам, всичко е много индивидуално. Същото е и със спорта, който задължително трябва да се практикува малко или много.

Каква е ролята на ГМО храните във всичко това? Повечето хора настръхват, като чуят тези три буквички.

Въпросът с ГМО се преекспонира. Тези храни не са нито по-добри, нито по-лоши от всички останали. Хранителната индустрия е толкова развита, че навсякъде се слага химия - консерванти, оцветители, подобрители. Те не са по-малко ГМО от истинското ГМО. Царевицата преди 8000 години е била колкото малкия ми пръст. Сега виждате колко е голяма. Тоест през всичките тези години човек генетически я е изменял и е внасял нови елементи.
Ние съществуваме със 70 трилиона микроорганизми в нашето тяло, което е равно на броя на нашите клетки. Тук възниква въпросът доколко ние сме хора и доколко сме микроорганизми. Така че, когато говорим за продължителност на живот, до голяма степен нашата имунна система зависи от това какви микроорганизми ни населяват. А дали те са вредни, пак зависи от начина на живот. Когато засилваме добрите организми, те до голяма степен поемат функциите на човешките клетки и осъществяват тези отбранителни функции, свързани с правилното храносмилане и унищожаване на болестотворните организми. И тук идва разковничето - тези микроорганизми, които ни населяват, до голяма степен са тези, с които ние изолираме гените от тях и ги внасяме в растенията, за да станат по-устойчиви.
Затова казвам, че ГМО е преекспониран въпрос. В тези растения не се слага нищо ново, само че този процес се превръща в страх. Ние имаме дадени гени, които обаче търпят промени в зависимост от начина ни на живот. Тоест, ако сложим един Иван в България, един в Китай и един в Бразилия - видимо външно те ще бъдат едни и същи, но различни по своя потенциал хора. Факторите на околната среда влияят върху реализацията на нашия генетичен потенциал. Това грандиозно откритие обърна генетиката с главата надолу.

Всичко това означава ли, че ГМО ще присъства все повече в живота ни?

Зависи. Към момента тези организми са ни нужни. Но в бъдеще може да се окаже, че ние нямаме нужда от тях. Сега ние работим едва с 2% от човешките гени, когато започнем работа и с другите 98%, вероятно нещата ще бъдат много различни. Има така наречените заспали гени, които, ако бъдат събудени, могат да се справят сами с нещата, които сега ни убиват и разболяват. Повечето лекарства също съдържат ГМО, но никой нищо не казва за това. А когато става дума за храна - вече вдигаме олелия. Явно някой има интерес да всява този страх у хората.

Да разбираме ли, че не е късно и на 60 години примерно да се обърнем към здравословния живот?

Абсолютно вярно. Няма значение възрастта. Важно е просто в един момент да спрете, да премислите хубаво какво е повлияло добре или зле на вашия организъм и да следвате своята уникална диета. Защото тези диети, които станаха така модерни напоследък, са един допълнителен стрес за организма ни. Човек трябва да се храни пълноценно, но не и да се претоварва.