"78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота", показват данните, изложени от КНСБ на тема издръжката на живота в края на 2015 г., предаде репортер на БГНЕС.

Четиричленно домакинство се е нуждае от доход в размер на 2242 лв за покриване на разходите за храна, образование, жилище и здравеопазване в края на 2015 г., обяви Виолета Иванова, изследовател от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

За издръжката на един член на 4-членно домакинство трябват 560,55 лв месечно. Данните остават непроменени в сравнение с предходното тримесечие, а на годишна база се отчита спад с 0,1%. „Това означава, че все още икономиката на България трайно и устойчиво не се отдалечава от дефлационните процеси, които продължават в страната последните две години”, коментира Иванова. Тя посочи като основен фактор за годишното намаление на нивата на издръжка на живота динамиката в цените на петрола. За последната година цената на петрола на международните пазари е намаляла с 43,4%. "Цените на енергията от началото на годината са намалели с 15%”, отбеляза още Иванова.

В същото време темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на българите през третото тримесечие на 2015 г, нараства едва с 2% .

Границата на бедността в стойностно изражение достига 295,55 лв. за едно лице. 30% от хората са с общ доход под издръжката за бедните домакинства от 296 лв. или около 2,2 млн. души. 48% от българите са с общ доход между 296 и 561 лв или над 3,5 млн. души. Доходите на 1/3 от тези домакинства гравитират на границата на бедността, което означава, че лесно могат да минат в категорията „бедни домакинства”. Домакинства с общ доход на 1 лице над издръжката на живот от 561 лв са 22% или 1,5 млн. българи.

Иванова направи извода, че 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота. „Жизненият стандарт остава непроменен, продължава статуквото на самоограничаване, отлагане на плащанията и липса на нарастване на доходите”, коментираха от КНСБ.

Независимо от лекото нарастване на средната работна заплата, българите не усещат увеличаване в стандарта на живота си. Данните показват, че на годишна база средната работна заплата в България се е увеличила със 7,8%. През този период наетите лица нарастват едва с 0,9% или с около 19 000 души.

В 22 области се отчита по-нисък от средния темп на нарастване (7,8%) на средната работна заплата, като в три области има дори намаление (Смолян с -,1,5%, Кърджали с -0,3%, Силистра с – 0,3%). Това е доказателство, че ако се изключи София –столица от общата съвкупност, тогава ръстът на средната работна заплата няма да бъде със същите измерения. Така че все още е твърде рано да се говори за постигнати успехи в областта на заплатите, посочват от КНСБ.