Синдикат „Образование“ смята, че е наложително стартирането на реформа в областта на висшето образование в Република България.

Според Синдиката са необходими нов Закон за висше образование и нов ЗРАСРБ!

Според нас, с решението на Административния съд на Република България за отмяна на някои от членовете на сега действащият ЗРАСРБ, който изгуби много от предварителния си замисъл. Той беше обезличен в полза на „комунистическата” олигархия и техните „послушници”, окопали се от времето на социализма във висшите училища.

Важни акценти в реформата трябва да бъдат:

Разделяне на академичното от стопанското управление на Висшите училища;

Ректорите на ВУ да се назначават от широко спектърна комисия, в която да участват представители на местната власт, социалните партньори. Задължително трябва да участва и министърът на образованието и науката във връзка с държавния стандарт, който бъдещият управленец ще контролира. /Мандатността на ректорите е много положителна образователна политика, но капсулирането на избора на ректор само във ВУ е порочна/;

Да се съкрати времето за обучение в ОКС “Бакалавър” за Университетите на три години;

Акредитацията на ВУ да се провежда по единна процедура (като се обединят процедурите за институционална и програмна акредитация) и се извършва на база оценката за ефикасността на системата за управление на качеството на обучение на съответното ВУ;

Атестацията на преподавателите да се извършва по критерии, задължително обвързани с действащата система за управление на качеството на ВУ;

Да се въведе диференцирано заплащане на преподавателите на база резултатите от атестацията, а на служителите – според количеството и качеството на вложения труд (по критерии, разработени в Правилник за приложение на Закона и на съответното ВУ), а не както е до сега – да има твърди заплати, които не са обвързани по никакъв начин с активността, компетентността и ангажираността на преподавателите и служителите във ВУ;

Да се отмени дадената от Закона за висше образование възможност за удължаване на основния трудов договор на хабилитираните преподаватели след навършване на 65-годишна възраст (респ. с 2 години за „Доцент” и три години за „Професор”). Считаме, че това ще допринесе за много по-бързото развитие на младите учени, неопетнени с пороците на комунистическия манталитет и отношение към труда. Провежданото по действащия сега Закон за висше образование поголовно удължаване на трудовите договори на хабилитирани лица в пенсионна възраст, е безпрецедентна лоша практика! Тя създава предпоставки Ръководството на ВУ да манипулира академичния състав, навлизащ в пенсионна възраст и по този начин да го държи в подчинение! Подобна практика капсулира по-възрастните колеги около ценности, които:

-        възпрепятстват съвременното европейско развитие на ВУ;

-        парират проявата на нов начин на мислене;

-        влошават качествата на обучението;

-        създават почва за корупционни практики;

-        в повечето случаи правят висшето ни образование неконкурентноспособно и неатрактивно за студентите;

-        и не на последно място, значително забавят процесите на бързо израстване на млади хабилитирани лица;

-        създават благоприятна среда за противопоставяне на по-възрастното поколение университетски преподаватели срещу по-младото;

Да се отмени сега действащата възможност за съвместяване на две и повече изборни ръководни длъжности от едно хабилитирано лице в един мандат;

Да се отмени сега действащата възможност Академичните съвети да приемат и утвърждават учебните планове на съответните факултети. Това да става във Факултетните съвети. Считаме, че именно Факултетният съвет е този, който най-компетентно може да разработи, разглежда, обсъжда, оценява и утвърждава учебни планове и учебни програми в дадено ВУ;

Методите на преподаване трябва да се синхронизират с новото време, като биха могли да се взаимстват някои положителни политики и стратегии от Средното образование за интерактивни методи на преподаване. /В Синдиката имаме много сигнали от студенти, които са „учудени“ от неефективните лекционни методи на техните професори и доценти/.

Съществена част от реформата трябва да бъде инспектирането на висшите училища, продължаване на рейтинговата система за оценяване на висшите училища, от което да зависи и държавното финансиране на всичките 54 висши училища.

Държавното финансиране на ВУ да бъде обвързано с признаване на оценките от матурите, като естествено продължение и следващ етап в образованието. Двойното полагане на изпити – матури и приемни изпити е безсмислено и трябва да отпадне.

България е на едно от първите места в Европа по броя на студенти и висши училища /27 хиляди студенти и 54 висши учебни заведения/, спрямо броя на населението, а в академичния състав жените са едва 48% от общия брой. Средната възраст на българските преподаватели е една от най-високите в световните класации, като отдавна е изпреварила високата средна възраст на учителите в детските градини и училищата.