Протестърът и провален бивш министър на правосъдието Христо Иванов - Пинокио е автор на поредната компроматна атака срещу държавата и пряко срещу премиера Бойко Борисов.

Именно Пинокио е “подхвърлил” на Сашо Диков писмото от мним американски инвеститор, който твърди, че му е искан подкуп от съветник на премиера и синдик за приватизацията на “Химко”- Враца. Ситуацията е идентична с опита на Пинокио да атакува премиера Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров с фалшивото писмо на Европейската комисия до "Медиапул", предаде Блиц.

Целите, които протестърът преследва с новия компромат, са най-малко две. Първо – Иванов използва компромата, като го пуска в публичното пространство именно в навечерието на обявяването на Доклада на Европейската комисия за България и Румъния. Идеята на Пинокио е така да онагледи корупцията в държавата и пряко насочва атаката срещу премиера Бойко Борисов, защото в писмото се твърди, че подкуп от 500 000 евро са поискани от съветник на министър-председателя. Второ – писмото се пуска, след като комбинатът е придобит от депутата Делян Пеевски. Тук Иванов цели да се внуши, че българският инвеститор е попречил на американския “бизнесмен” за закупи фалиралия завод.

Повече от странно е, че “разкритието” на Диков става в предаване, в което в неделя вечер “на живо” участва и бившият министър Христо Иванов. Едва в понеделник вечер обаче, стана ясно, че Иванов много добре е бил запознат с казуса. При това, още в средата на ноември 2015 г. Остава въпросът, защо е укрил фактите в писмото, което днес е повод за атаки срещу министър-председателя и последвалото сезиране от премиера на ДАНС и на прокуратурата.

Оказва се, че Пинокио, на практика, е възпрепятствал началния етап на разследването и не е предприел никакви действия по разкриване на обективната истина. Разплитането на казуса установи, че точно един месец Иванов е бездействал, не е започнал проверка, не е сезирал МВР, ДАНС, прокуратурата. Няма официална следа да е сезирал дори премиера, при положение, че в писмото се твърди за участието за негов съветник. По този начин Христо Иванов-Пинокио пряко и грубо нарушава конкретни разпоредби в Наказателния кодекс.

Проваленият бивш правосъден министър е бил сезиран още на 19 ноември 2015 г. от Ян Аронов, представящ се за собственик на ANJ Group Corp. В писмото на “инвеститора” се оспорват условията, определени от синдика на “Химко” АД за преговорите по пряко договаряне за осребряване на имуществото на “Химко” АД и се настоява за проверка по случая. Въпреки, че до 18 декември 2015 г. Христо Иванов е начело на Министерството на правосъдието, той не предприема никакви действия по разследване на сигнала. На практика, “борецът” за съдебна реформа си затваря очите и дори не разпорежда проверка, което е негово пряко задължение като министър на правосъдието. Това прави новият правосъден министър Екатерина Захариева едва на 28 декември 2015 г., при това веднага след като се е запознала със сигнала. Това съобщиха от Министерството на правосъдието в понеделник привечер, т.е. по-малко от 24 часа след като “разследването” на Диков бе оповестено.

На практика (без) действията на Христо Иванов като министър на правосъдието в периода от сезирането му на 19 ноември 2015 г. до 18 декември 2015 г., когато Народното събрание го освободи като член на правителството, са описани в НК.

Най-малкото, което разследващите органи трябва да предприемат незабавно, е да установят защо и поради какви причини Христо Иванов е бездействал по сигнала от мнимия американския инвеститор, оказал се впоследствие съвсем не инвеститор, а лице със здрави „руски“ връзки и то с лица, осъждани в САЩ, както и каква роля е изиграл по “изтичането” на информацията именно към журналиста Сашо Диков, чийто гост е бил бившият министър. Разследващите трябва да установят дали Христо Иванов не е извършил и конкретно престъпление от НК. Органите на ДАНС и на прокуратурата трябва да действат незабавно, без оглед на натиска, който ще им бъде оказан от платени протестъри и НПО-активисти, както и от ангажирането на адвокати-съдружници от кантората на Даниела Доковска или от последващите действия на съдиите, които ще се опитат преждевременно да оневинят агента на задкулисието. Защото с действията си разследващите органи ще могат да покажат и реално дали препоръките на Европейската комисия за липса на борба с корупцията по високите етажи на властта имат основание.