Обявен е за официален празник през 1939 година

На 1 май отбелязваме Денят на труда и Международната работническа солидарност. Празнува се от работещите и техните профсъюзи. Това се предопределя от исторически събития преди повече от век - голяма стачна вълна в САЩ.

Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като Хаймаркетска афера. На 1 май 1886 година, профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

През 1904 година, Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“.

Първият опит за честване на празника в България е през 1890 година от Типографското дружество.

Обявен е за официален празник през 1939 година. Впоследствие, в условията на властта на Народна република България, празникът придобива по-близка до първоначалния си облик насоченост и започва да се чества ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа и то се прави винаги мащабно. Първи май се отбелязва с всеобщи манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители и тържествата се организират от държавата.

След 1989 година, този начин на празнуване на Първи май е прекратен, но денят продължава да бъде официален празник и неработен ден. Освен това, 1 май е и Празник на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), които също имат свои тържества.