Местните са принудени да носят пачки с дребни банкноти, а търговците използват ръчни таблици вместо калкулатори

Проблемът ескалира днес, 13 януари, след като устройството, което бе празно още в първия ден на новата година, най-накрая бе заредено – но по начин, който по-скоро подиграва нуждите на хората, отколкото да ги обслужва.

"Банкова диета" за селските райони

Зам.-кметът на общината Йордан Глогов потвърди напрежението сред населението.

"Имаше оплакване, че в банкомата има заредени само по 10 евро. Хората казват – нека да има и по 20, и по 50 евро", заяви Глогов, цитиран от БНР.

Това "ограничение" на практика блокира възможността за теглене на по-сериозни суми без да се налага клиентът да извършва множество трансакции или да пълни джобовете си с хартия. Липсата на едри банкноти в единственото устройство за кеш в района повдига въпроса дали обслужващата банка не провежда скрита политика на икономии за сметка на удобството на клиентите в малките населени места.

Хаосът "1 януари"

Хронологията на проблема показва системно неглижиране. Още на 1 януари 2026 г., когато България официално влезе в еврозоната, банкоматът в Невестино е осъмнал празен. Пътуващи по натовареното направление Кюстендил – Невестино – Благоевград са останали без достъп до новата валута в първите критични часове на промяната.

Евро на тефтер

Докато в София и големите градове се говори за дигитални портфейли и безконтактни плащания, в Кюстендилско времето сякаш е спряло. По селските магазини липсва адекватна подготовка, а търговците са принудени да импровизират.

Вместо автоматизирани системи, магазините използват примитивни "пищови" – разпечатани или ръчно написани таблици за преобразуване на стойности от лева в евро (от 1 до 50).

"Примерно колко лева е 1,5 евро. Така по-бързо се смятало и клиентът се ориентирал по-добре, отколкото като се ползва смартфон или калкулатор", коментират клиенти на малките обекти, цитирани от националното радио.

Тази картина рязко контрастира с обещанията за "плавен и модерен" преход към еврото, разкривайки дълбоката пропаст между институционалния оптимизъм и реалността на българското село, където дори достъпът до собствените ти пари се превръща в изпитание.