Кметът Енчо Йоргов признава, че администрацията не може да връща ресто в евро

Пети ден след официалното приемане на еврото в България, обещаната "плавна интеграция" се сблъсква челно с реалността в малките населени места. Докато в София институциите се поздравяват за успешния старт, в ямболското село Роза еврото съществува само като теоретично понятие.

Проверката на място показва класически пример за административен абсурд: държавата е инвестирала в скъпо видеонаблюдение, за да пази парите, които физически не са доставени.

Сигурност за празни каси

Клонът на „Български пощи“ в селото, който трябва да обслужва над 1020 жители, е оборудван по последна дума на техниката. Кметът Енчо Йоргов гордо показва новите камери, насочени към гишетата и банкомата.

Парадоксът обаче е пълен – пощата няма евромонети. "Като мярка за сигурност от миналата седмица там вече има поставена камера", обяснява кметът, но в същото време признава, че ако някой дойде да си плати данъците сега, администрацията няма да може да му върне ресто в новата валута.

Това поставя въпроса: Защо логистиката на монетите – най-важният елемент за ежедневното пазаруване в селата – е изостанала след монтажа на камерите?

Икономиката на баничката

В местната икономика ситуацията е още по-показателна. В баничарницата на село Роза еврото е нежелано, защото няма с какво да се работи. Търговският обект няма готовност да оперира с новата валута и продължава да връща ресто единствено в левове.

Това поведение, макар и принудително, създава опасен прецедент. Вместо периодът на двойно обращение да изтегля лева от пазара, липсата на евромонети принуждава търговците да го въртят обратно в икономиката. Жителите, които нямат избор, продължават да пазаруват със старата валута, чакайки "по-добри времена".

Дигитално бъдеще на вересия

На фона на липсата на кеш, спасението за възрастните хора идва по линия на семейната солидарност, а не на държавната помощ. Възрастна жена споделя, че внуците ѝ са инсталирали мобилно приложение, за да следи курса и рестото.

Тази "дигитализация по неволя" обаче не решава проблема на хората, които нямат смартфони или внуци подръка. За тях остава успокоението на Ваня Гърбачева от кметството, че "помещението е топло" и хората могат да си поговорят, докато чакат пенсиите. Топлото помещение обаче не купува хляб, ако в касата няма стотинки.

Ситуацията в село Роза е симптоматична за стотици малки населени места в страната, където еврозоната все още е просто новина от телевизора, а не реалност в портфейла.