Частният бизнес не вижда печалба в обезлюдените райони въпреки нуждите на хората

18 общини в България посрещат 2026 година без нито една функционираща аптека на своя територия. Докато Конституцията гарантира достъп до здравеопазване, пазарната логика оставя цели региони в „фармацевтична пустиня“. Примерът от община Невестино, която след петилетка чакане най-накрая ще получи обект, е по-скоро изключение, отколкото правило в системата.

Икономика на отчаянието

Ситуацията в малките населени места разкрива тежък структурен дефект. Частният интерес логично следва потока на парите – аптеки се отварят там, където има клиенти и оборот. В обезлюдяващите се райони обаче, където населението е предимно възрастно и хронично болно, икономическото уравнение за бизнеса излиза „на червено“.

Жителите на Невестино са принудени от години да пътуват 15 километра до Кюстендил за най-баналните медикаменти. Това налага своеобразен „данък върху болестта“ – към цената на лекарствата се добавят разходи за транспорт и загубено време.

Рискови практики заместват държавата

Липсата на регламентиран достъп е родила опасни алтернативи. В Невестино и други подобни общини функционира „съседска мрежа“ за доставки.

"Досега в селото разчитали на това, че всеки с всеки в селото се познава. Така често в града се праща човек, който да купува лекарства за тези без транспорт", съобщава NOVA.

Тази практика обаче крие рискове – липсва фармацевтична консултация при получаването, а пренасянето на лекарства без спазване на температурен режим може да ги направи негодни или опасни.

Пробивът в Невестино

Зам.-кметът на Невестино Йордан Глогов потвърди, че кризата в конкретната община е към своя край благодарение на споразумение с частен инвеститор от Благоевград.

"Най-накрая се споразумяхме с господин Литов от Благоевград. Предложихме му помещение, което отговаря на изискванията, сега се прави малък ремонт в аптеката и очакваме до един месец тя да започне работа", заяви Глогов.

Новата аптека ще бъде стратегически разположена до Спешния център и кабинета на личния лекар. Въпросът обаче остава – защо системата трябва да разчита на индивидуални договорки и добра воля, вместо на гарантирана държавна политика? Общини като Трекляно, Макреш, Бойница и още десетки други остават в списъка на чакащите, без ясна перспектива за решение.