Няма по-доверен приятел на френския президент Еманюел Макрон от българския премиер Бойко Борисов. Тяхната близост прерасна в преливане на идеи, които извират от България.

На последния Съвет на ЕС по общи въпроси държавната секретарка по европейските въпроси Амели дьо Моншален се позова на опита, който ЕС е натрупал от преговорите с последните приети държави - България, Румъния и Хърватия, за да обясни на журналисти защо Макрон предлага реформа на преговорния процес с кандидатите за членство в ЕС и защо е блокирал временно началото на преговори с Албания и Северна Македония, пише СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ във вестник СЕГА.

Идеята на Макрон е да се въведе постепенно членство в ЕС, което да става на седем стъпки. По този начин полуготови държави няма да получават пълно членство след приключване на преговорите по всички глави (които в момента са 35), а ще бъдат приемани частично в зависимост от критериите, които са успели да покрият необратимо. Не е трудно да се досетим как му е хрумнало подобно нещо.

Достатъчно е било да наблюдава какво става в ЕС след последното му разширяване, което носи отпечатъка на България, Румъния и Хърватия.

Съветът на ЕС по общи въпроси трябваше да обсъди на 19 ноември деликатната тема да прекрати действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) по отношение на България, за която председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер му прати доклад, че е отговорила на всички критерии, по които бе наблюдавана от първия ден на членството си през 2007 г. Същият доклад бе разгледан вече на 7 ноември в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента и тогава евродепутатите избегнаха неудобството да потвърдят извода на Еврокомисията, че България се е поправила, като се ограничиха само да препоръчат замяна на изчерпалия възможностите си инструмент МСП с друг механизъм за наблюдение на правото в ЕС, който да обхване всички държави. Външните министри в Съвета на ЕС отмениха на последното си заседание дебата по докладите за България и Румъния, защото нямаха готовност да препоръчат замяна на единия механизъм с хипотетичен друг, който трябва да бъде измислен от новата Еврокомисия. Те отложиха и по-нататъшното обсъждане на инициативата на Макрон за постепенно членство в ЕС, която засега се подкрепя писмено от шест държави (Италия, Австрия, Чехия, Словакия, Полша и Словения) плюс четири симпатизантки (Дания, Литва, Латвия и Естония).

Каква е връзката между България и френския проект? Суровият му материал е български, а словесната му опаковка е френска. В този смисъл Борисов е нещо като съавтор на Макрон.

България бе приета недозряла за европейско членство и затова влизането й в ЕС бе съчетано със специален механизъм за наблюдение, който трябваше да стимулира доузряването й за не повече от три години. Процесът се проточи 13 години и нищо не показа, че може да приключи, освен ако не бъдат изменени критериите - например за борбата с корупцията и организираната престъпност. Така и стана: през последните две години страната бе наблюдавана по допълнително спуснати й лесно изпълними препоръки главно в сферата на законодателството и структурните реформи и така Брюксел си измисли оправдание за спиране на механизма, който вече вредеше на авторитета му.

Въпреки че официално България е пълноправен член на ЕС от 2007 г., МСП показа, че фактически не е, защото бе приета под условие. Със спирането му обаче тя отново няма да получи пълноправен статут, защото другите държави нямат единодушие да я допуснат до две възлови общностни политики: общата шенгенска зона без вътрешни граници и общата валута в еврозоната. Единствената причина да й нямат доверие е същата, заради която бе наблюдавана по МСП - корупцията на високо равнище. Тъй като спирането на механизма не повишава доверието им, никой не говори за предстоящо влизане на България в Шенген и еврозоната. Тя ще стои отвън, докато не предприеме видими действия срещу клептокрацията, която владее държавата.

Идеята на Макрон се свежда до почти същото, но изнесено извън портите на ЕС.

Вместо европейците да чакат недозрели държави да се поправят след влизането си в ЕС и сетне постепенно да ги допускат до общите си политики, те ще ги държат навън и ще ги допускат само до онези политики, за които вече са доказали годност. Тъй като методът на тоягата и моркова има слаба поправителна сила, когато някой вече е седнал на масата на Европейския съвет и дори си е протегнал краката като нов Бай Ганьо със самочувствието на доайен, двата инструмента ще бъдат поставени на далечно разстояние пред входа. Седемте стъпки към влизане в ЕС ще започват с проверка за върховенство на закона, спазване на основните човешки права, независимост на съдебната система и сигурност. След проверимо, трайно и необратимо доказване на годност държавата ще бъде допускана до участие само в Службата на ЕС за основни права и нейната информационна система - Евроюст, юридическото информационно табло и сродни споразумения. 

Втората стъпка ще се отнася до образованието, изследванията, Космоса, младежта, спорта, екологията, транспорта, телекомуникациите и енергетиката. Успешното й преодоляване би дало достъп до програмата за студентски обмен Еразъм+, Европейското изследователско пространство (мобилност на учени) и програмата "Хоризонт Европа", програмата LIFE+ и трансевропейската мрежа. Третата стъпка включва трудовия пазар, социалната политика, здравеопазването, защитата на потребителите и конкуренцията. От нея ще се влиза в Индустриалната политика на ЕС и някои важни общи проекти, в програмата за трудова заетост и социални иновации, в новия Европейски орган на труда и в някои заседания на европейските социални партньори.

Четвъртата стъпка, наречена икономически и финансови въпроси, ще води към Банковия съюз и капиталовия пазар на ЕС, но без свободното движение на финансови услуги, които са оставени за петата стъпка. Тя пък ще въвежда във вътрешния пазар, митническия съюз, общата селскостопанска политика и риболова. Едва след нея ще е възможно свободно движение на стоки, услуги и работна ръка. Шестата стъпка е запазена за външната политика и чрез нея страната кандидатка ще бъде допусната до консулското сътрудничество и общата отбранителна политика. Седмата стъпка е с отворен обхват, защото се нарича "разни", и едва след нея ще се вдигне бариерата за пълноправно членство. Тя ще даде последна възможност на държавите членки да заявят резервите си към кандидатстващата страна или да я приемат с консенсус.

Ако България трябваше да кандидатства днес, щеше да се препъне още на първата стъпка и да си остане там неизвестно дълго. Тя не извърши съдебна реформа, а пригоди прокуратурата и съда си за нуждите на своята корумпирана върхушка. Вместо да гарантира върховенство на закона, постави под закрила босовете на организираната престъпност и клептокрацията. В сферата на основните права поведе война срещу свободата на словото и независимите медии.

Президентът Макрон се обяви на 18 октомври срещу незабавно стартиране на преговори с Албания и Северна Македония не защото се плашеше от тяхното приемане или защото желаеше да ги хвърли в обятията на Русия, Китай и Турция (както бе обвинен), а защото искаше да пусне в пробно действие новия механизъм за разширяване на ЕС, който обаче още не е одобрен от всички държави. Затова се нуждаеше да отсрочи началото на преговорите с двете държави. Шестте страни, които го подкрепиха с писмо до председателя на ЕК, посочиха възможен срок - март 2020 г.

Не е ясно каква процедура ще бъде приложена спрямо Черна гора и Сърбия, които водят преговори съответно от 2012 и 2014 г. С Черна гора са отворени 32 от всичките 35 преговорни глави, като три от тях са временно затворени. Сърбия е отворила 17 преговорни глави и временно е затворила две. За тях може би ще важи принципът, че правилата не може да се променят по време на играта. Но ако заради Северна Македония и Албания взискателността на ЕС нарасне, нищо чудно да се затегнат преговорите и със Сърбия и Черна гора, защото никой не е отменил и принципа, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено.

Накрая всички ще бъдат пуснати за проверка на годност през българския скенер на външните порти, защото настанилата се удобно в европейския дом България винаги ще напомня на останалите в ЕС какви грешки не бива да повтарят.