Марина Димова от ЕГ "Христо Ботев" в Кърджали смята, че разделянето на учениците според религиозната принадлежност е изключително спорен подход

Предлаганият нов учебен предмет за задължително обучение „Добродетели и религии" ще бъде по-скоро проблематичен, смята Марина Димова, преподавател по философия и гражданско образование в Езиковата гимназия „Христо Ботев" в Кърджали.

"На пръв поглед предлаганата програма изглежда грамотно написана, с инфографики и с причини за въвеждане, ориентирана преди всичко към възпитанието на общочовешки ценности като доброта, състрадание и уважение към различните, теми, които така или иначе в момента присъстват, имат място в образованието ни", заявява учителката.

Според нея обаче при по-задълбочен анализ на програмата се забелязват сериозни основания за тревога. Особено притеснително е предвиденото разделяне на учениците според религиозната им принадлежност. „Направи ми впечатление, че в програмата се предвижда различно съдържание за християнските и мюсюлманските деца. Това е изключително спорен подход", категорична е тя.

Педагогът обяснява, че на практика това би въвело разделение в класната стая и би създало предпоставки за изолация или различен поглед към религиозните теми. „Вместо да обединява, такъв предмет по-скоро може неволно да задълбочи разделенията, особено в райони като нашия, където населението е предимно смесено", изразява тревога Димова.

Опитната учителка подчертава, че още един сериозен проблем е подготовката на преподавателите. Тя смята, че ще е нужно повече време от предвиденото от министерството, за да се обучат началните учители, преди да могат уверено да застанат пред децата и да преподават сложната материя.

„По-скоро не очаквам това нововъведение да бъде работещо или ефективно във вида, в който ни бива предлагано. Макар темите за възпитание в добродетели да са важни, начинът, по който счита министерството да бъде реализиран, е някак си твърде проблематичен", смята Димова.

Сериозно предизвикателство, според нея, ще бъде и усвояването на абстрактните понятия от страна на учениците. „Категорична съм в това", казва тя.

Учителката поставя под въпрос и разпределението на финансовия ресурс, който ще бъде вложен за изготвянето на учебниците от I до XII клас. „Не съм убедена, че трябва да отиде точно в тази част на образованието", коментира тя.

Друг проблем, който би се появил според Димова, е недостиг на класни стаи и материална база, тъй като ще се налага разделянето на класовете на групи.

Преподавателката отбелязва също, че в програмата липсват други религии, изповядвани от немалка част от живеещите в страната ни. Освен това й се струва, че липсва и светският подход към етиката.

„Вместо да се възпитават универсални ценности, по-скоро добродетелите ще бъдат разглеждани в много тесен религиозен контекст, което не ми кореспондира с идеята за светско образование", допуска Димова.

Тя припомня, че и в момента има както неделни, така и духовни училища в региона, където родителите, които желаят да въведат децата си във вярата, могат да ги запишат. „Така че не ми се струва, че училището трябва да бъде припознато по някакъв начин и да бъде въвеждан този предмет в училище", завършва Марина Димова.