Учените спорят дали спомените изчезват завинаги, или просто се архивират

Почти никой не пази спомени от първите години на живота си, въпреки че това е периодът на най-интензивно учене и опознаване на света. Този феномен, известен като детска амнезия, вече има своя биологичен заподозрян – специализираните имунни клетки в мозъка, наречени микроглия. Според ново мащабно проучване, публикувано в началото на годината в авторитетното списание "PLOS Biology", именно тези клетки активно модулират кои ранни преживявания да останат достъпни и кои да бъдат забравени.

Пазители или разрушители на паметта

Доскоро се смяташе, че микроглиалните клетки действат единствено като имунна защита на нервната система. Изследването, ръководено от Ерика Стюарт и Томас Райън от ирландския университет "Тринити Колидж", разкрива съвсем различна картина. Клетките функционират като своеобразни градинари, които непрекъснато премахват ненужни невронни връзки и оформят развиващия се мозък.

"Микроглията може да се счита за пазител на паметта в мозъка" заяви Ерика Стюарт, която понастоящем работи в Колумбийския университет в САЩ, цитирана от специализираното издание "MedicalXpress".

Експериментите с мишки показват, че инхибирането (потискането) на тези клетки променя размера на физическия носител на спомена (енграмата) и неговото реактивиране в амигдалата – центърът за емоционална памет. Когато изследователите блокират микроглията при малки мишки, животните запазват спомените си за ранни преживявания значително по-дълго от обичайното.

Двупосочният ефект на имунната реакция

Научният екип вече е имал индикации за ролята на имунната система от предходни свои изследвания. Те установяват, че ако майката прекара сериозна инфекция по време на бременността, нейното потомство не развива нормална детска амнезия. Впоследствие, когато учените изкуствено инхибират микроглията при тези мишки, амнезията се появява отново. Това доказва категорично двупосочното действие на клетките.

"Детската амнезия е може би най-често срещаната форма на загуба на паметта при хората. Всички я приемаме за даденост и затова не я изследваме достатъчно" коментира Томас Райън.

По думите на Ерика Стюарт, работата им не само обяснява механизма на детската амнезия, но и насочва вниманието към общи процеси с други видове забравяне, включително при невроразвитийни проблеми от аутистичния спектър.

Скептицизмът в научната общност

Въпреки ентусиазма около откритието, част от научната общност остава предпазлива. Анализ на специализирания портал "The Transmitter" показва, че механичната връзка може да не е толкова директна, колкото изглежда на пръв поглед.

Според Пол Франкланд от канадския изследователски институт "SickKids", блокирането на микроглията най-вероятно спира формирането на нови, конкурентни спомени по време на интензивното учене. Тоест клетките не изтриват старите спомени целенасочено, а по-скоро потискането им създава изкуствена пауза в нормалното когнитивно развитие, което позволява на най-ранните спомени да оцелеят по-дълго без конкуренция.

Изследванията продължават, за да се установи кои точно химични сигнали карат микроглията да "подрязва" синапсите и дали детските спомени изчезват завинаги, или просто се архивират в недостъпни части на съзнанието.