Екипът на проф. Милен Георгиев изолира активни молекули, независими от реколтата

Български изследователи от Центъра по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив работят върху създаването на продукт, който потенциално може да забави процесите на стареене. Екипът, ръководен от проф. д-р Милен Георгиев, е изолирал специфични молекули от български мед, които удължават живота на лабораторни модели с 30%, но пътят до доказване на същия ефект при хората остава дълъг и несигурен.

От кошера до лабораторията

В основата на разработката не стои обикновената консумация на мед, а прецизна химична деконструкция на състава му. Учените са идентифицирали конкретни биоактивни вещества в българския мед, които влияят на клетъчните пътища, свързани със стареенето. Целта е създаването на "дефиниран продукт" – таблетка или капсула с постоянен химичен състав, който не зависи от климата или реколтата на пчелите.

"Лабораторните организми, които използваме като модел, живеят с 30% по-дълго", заяви проф. Георгиев. Важно уточнение, което често се пропуска в еуфорията, е, че тези модели са основно микроскопични червеи от вида Caenorhabditis elegans. Те споделят значителна част от генетичния код на човека, но тяхната биология е несравнимо по-проста.

Добавка, а не лекарство

Екипът на проф. Георгиев е избрал по-бързия път към пазара – регистрация като хранителна добавка (nutraceutical), а не като лекарствено средство.

"Агенциите по храните и лекарствата в САЩ и Европа не смятат стареенето за заболяване, затова със сигурност няма да наричаме продукта лекарство", пояснява ученият.

Този подход позволява продуктът да достигне до потребителите значително по-бързо, избягвайки тежките и скъпи клинични изпитания, които продължават с десетилетия. Това обаче означава и че продуктът ще се продава без строгите доказателства за ефикасност, които се изискват за фармацевтичните препарати.

Икономика на надеждата

Разработката стъпва на солидна научна основа – проф. Георгиев е сред топ 2% на най-цитираните учени в света според класацията на Станфордския университет. Финансирането идва и по линия на престижния европейски проект PlantaSYST.

Въпреки научния оптимизъм, проф. Георгиев остава реалист за пренасянето на резултатите от петриевата паничка към човешкия организъм: "На този етап имаме повече въпроси, отколкото отговори". Предвижда се провеждане на клинични проучвания на по-късен етап, но към момента продуктът остава в сферата на обещаващите експериментални формули.

Освен "хапчето за дълголетие", пловдивският център работи и върху козметични продукти за забавяне на стареенето на кожата, които вероятно ще бъдат първите, достигнали до пазара.