Професор Ахмет Гюлеч разкри детайли за защитната платформа, която издържа до 30 тона натоварване

Членът на научния съвет за реставрацията на "Света София" професор Ахмет Гюлеч категорично отхвърли твърденията, че използваната тежка техника в историческия храм може да повреди настилката. Изявлението му дойде в отговор на вълната от недоволство в социалните мрежи, където се появиха кадри на камиони и кранове във вътрешността на 14-вековната сграда, съобщи "Хюриет дейли нюз".

Напрежение заради реставрацията

През последните дни в турското обществено пространство се разпространиха снимки и видеоклипове, показващи мащабни строителни машини, паркирани директно в залата на храма. Кадрите предизвикаха остри реакции сред духовници, реставратори и граждани, които изразиха притеснение за запазването на безценния под на паметника на културата.

Ayasofya Camii içerisindeki kamyon görüntüleri çok tartışıldı.

Paylaşılan fotoğraftaki araçlar kamyon değil cami içerisindeki kubbe restorasyonu için iskele ve platform kurulumunda kullanılan vinçler. pic.twitter.com/I3yFyCoiHu

— İstanbul Camileri (@camiistan) November 23, 2025

Професор Гюлеч поясни, че първоначално екипите са използвали по-малки кранове с височина 20–25 метра. Напредъкът на работата по централния купол обаче е наложил въвеждането на по-мощна техника, способна да достигне необходимата височина.

Специална защита на пода

За да се гарантира безопасността на историческата настилка, е изградена сложна многослойна защитна система.

"Тази платформа може да издържи около 30 тона на квадратен метър. Максималното натоварване на нашия кран по време на работа е около шест тона – значително под допустимото," заяви професор Ахмет Гюлеч, цитиран от "Хюриет дейли нюз".

Той уточни, че предпазният слой включва:

• Геотекстил

• Специален плат и филц

• Пясъчен насип

• Шперплат и дървена настилка

• Метални плочи

Признание за комуникационен пропуск

Крановете ще останат в храма до края на годината, когато се очаква да бъде завършено изграждането на работното скеле под купола. Експертът призна, че напрежението е могло да бъде избегнато с по-добро информиране на обществото.

"Истинският ни пропуск е, че не информирахме достатъчно ясно медиите и обществеността относно реставрационните дейности в храма," допълни Гюлеч.

Храмът "Света София", който е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, има богата история, преминавайки през статут на църква в продължение на 916 години и джамия след 1453 година. През 1934 година с декрет на Мустафа Кемал Ататюрк сградата е превърната в музей, но на 10 юли 2020 година статутът ѝ на джамия беше възстановен с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган.