Болната жена ги кътала за рождения ден на сина си

“Ходеше ми се на дискотека, ама много ми се ходеше. От 2 г. не бях стъпвал в заведение, защото нямах пари.”

Това обяснява Лальо Чеков след убийството на възрастната си съседка Виолета Лакова. За да си набави пари за развлечение, той убил жената. Само че вместо в дискотека 20-годишният Лальо си осигури влизане в затвора. При това задълго.

Безработният циганин от луковитското с. Петревене едва ли е предполагал, че на 5 февруари 2014-а животът му ще се преобърне и ще тръгне стремглаво надолу. Денят по нищо не се отличавал от останалите, в които лентяйствал. Трябвало само да отиде до социалната служба в Луковит и да се подпише. Така и направил.

Прибрал се в дома на пастрока си Драгомир, където живеели с брат си Златко и майка им, нахранил се, после гледал телевизия. Някъде към 16 ч го заглождило желание да отиде в селската дискотека. Но да иска пари от близките си, нямало смисъл - едва стигали за ядене.

Тогава полуграмотният младеж решил да отиде при съседката. 74-годишната жена била болна отдавна, трудно пристъпвала с бастун и почти не излизала на улицата. Освен това била сама, защото синът ѝ Иван, бивш полицай, живеел в Дъбен.

Лальо смятал, че тя има скътани за черни дни пари

“Фасулска работа! Като я сплаша и ошамаря, ще ги даде”, мислил си той.

Зимният мрак вече падал над селото и улицата пустеела. Тихомълком Лальо прекосил и през почти падналия каменен зид се прехвърлил в двора на пенсионерката. Бутнал незаключената входна врата и влязъл в къщата. Единствено екранът на включения телевизор хвърлял светлина върху спящата баба.

Неканеният гост се разходил из стаята и установил, че котлоните на електическата печка са още топли. Протегнал ръце да се сгрее, преди да пристъпи към леглото. Сетне сграбчил жертвата си и я раздрусал здраво.

“Къде са парите ти”, изръмжал. “Нямам”, казала стреснатата жена. Лальо заплашително повишил глас: “Не ме лъжи.” “Нямам, истина ти казвам”, опитала да го умилостиви бабата.

Разяреният циганин ѝ ударил 2 яки шамара, но тя продължила да твърди, че няма пари. Тогава той я ударил едновременно с двете си ръце.

Уплашената Виолета признала, че има 20 лв. в джоба на престилката си: “Отделила съм ги за рождения ден на сина”, и намерила сили да се бори с нападателя.

Това вече здраво го ядосало, повалил я на леглото и я стиснал за гърлото. Тя опитала да вика, после притихнала.

Необезпокояван от нищо, Лальо бръкнал в престилката, намерил 20-те лева и ги взел. Потърсил други, като ровил из стаята, но предвидливо гледал да не разхвърля много. Не открил обаче нищо интересно.

Сетне измил ръцете си със сапун, сетил се и него да изплакне внимателно, за да не остава пяна. После се измъкнал навън по същия път, по който влязъл.

Вече на улицата страхът от стореното го застигнал и стомахът го присвил. Едва успял да стигне до близка изоставена къща, където се изходил по голяма нужда.

Облекчен се прибрал вкъщи. Майка му Еленка, мъжът ѝ и още двама се черпели и Чеков седнал за малко при тях.

След това се прибрал в стаята си да гледа телевизия. А на сутринта дал кървавата двайсетолевка на майка си.

“Откъде ги взе”, попитала тя. “Работих и си ги изкарах”, отвърнал. През целия ден не излязъл навън, но надвечер пак отишъл в дома на баба Виолета. Тя лежала на леглото, той се надвесил, хванал я и я разтърсил.

За негов огромен ужас устата на жертвата се отворила и през нея със свистене излязъл въздух

С настръхнали коси убиецът избягал. Пак го присвил коремът, но този път клекнал насред улицата. Прибирайки се, вече имал план за заличаване на следите и хвърлил в печката обувките си.

Същата вечер кметът на Петревене позвънил на Иван Лаков в Дъбен.

“Съмнявам се, че нещо не е наред с майка ти. Съдинките с храна от патронажа стоят неприбрани на оградата”, рекъл. Изпълнен с лоши предчувствия, бившият полицай веднага потеглил към селото. Пред родната му къща чакали кметът и съседи - от тях научил, че майка му е мъртва.

Полицията бързо стигнала до извършителя на престъплението. На 9 февруари Лальо Чеков бил задържан и направил пълни самопризнания.

Поведенческият репертоар при него се ограничава в рамките на хаотично, импулсивно задоволяване на физиологични потребности и сигурност. Тове е заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Според нея по метода на научаването и подражанието той е приел насилието, агресивността и кражбите като нормално поведение. При него няма милост и състрадание. Той е с принизена ценностна система и морални задръжки.

Ловешкият окръжен съд наложи на убиеца най-тежкото наказание - доживотен затвор. Но предвид чистото му съдебно минало, младата възраст и критично отношение към извършеното намали размера му на 17 г. Великотърновският апелативен съд обаче не прие, че изброените съображения са смекчаващи вината обстоятелства. Според магистратите младата възраст не следва да бъде приета като смекчаващо обстоятелство, тъй като вместо да търси начин за трудова и социална реализация, Лальо решил да се снабди с пари по престъпен начин. В изпълнение на това решение, отнел живот.

Освен това, преди да умъртви жертвата си, той нанасял удари по главата ѝ, като причинил увреждания, констатирани от съдебномедицинската експертиза.

“Следва да бъде отчетено и хладнокръвието, с което е извършено престъплението и поведението на подсъдимия след това”, обосновават се апелативните съдии.

Поради това въззивната инстанция реши, че наказанието следва да бъде увеличено на 23 г. лишаване от свобода.