Съседите ни режат акцизи и слагат тавани, докато у нас липсва регулация на пазара

Рязкото поскъпване на петрола след затварянето на Ормузкия проток предизвика вълна от държавни намеси на Балканите. Докато правителствата в Сърбия, Хърватия и Гърция въвеждат тавани на цените и режат акцизи, България остава единствената държава в региона без пряка пазарна регулация, ограничавайки се до целеви социални помощи за уязвимите групи.

Драстични мерки при съседите

Правителствата в региона предприеха спешни ходове, след като цените по бензиностанциите започнаха да излизат извън контрол заради конфликта в Близкия изток. Сърбия предприе най-агресивната стъпка, като освободи 40 000 тона петрол от държавния резерв и намали акцизите с 20 процента. Президентът Александър Вучич забрани износа на суров петрол до началото на месец април и фиксира дизела на цена от малко над 1,80 евро, което е далеч под реалната пазарна стойност.

Хърватия също наложи двуседмичен ценови таван, като премиерът Андрей Пленкович ограничи дизела до 1,55 евро за литър, а бензина до 1,50 евро. Гърция, която традиционно поддържа най-високите нива в региона, блокира маржовете на търговците, след като бензинът там достигна близо 2 евро за литър. Санкциите за спекула в южната ни съседка скачат до 5 милиона евро.

Българският парадокс

На фона на масовите регулации, пазарът в България остава напълно свободен. Към момента цените у нас варират между 1,24 и 1,29 евро за литър масов бензин и до 1,31 евро за дизел. Вместо да контролира пазара, държавата гласува пакет от 25 милиона евро, чрез който уязвими групи ще получават по 20 евро месечно за транспортни разходи.

Експертите обаче предупреждават, че относителното спокойствие на българския пазар е временно и крие сериозни рискове заради непрозрачността при единствения голям производител у нас - рафинерията в Бургас. Енергийният експерт Иван Хиновски е категоричен, че институциите трябва да предприемат спешни мерки.

"Държавата трябва да разсекрети цените в „Лукойл“, за да се види реалната производствена стойност", заяви Иван Хиновски пред медиите, подчертавайки необходимостта от пълен контрол върху веригата на доставки.

Исторически ход на енергийната агенция

Глобалният пазар понесе най-тежкия си удар след пълната блокада на корабоплаването през Ормузкия проток, през който преминава една пета от световния добив на петрол. В отговор Международната агенция по енергетика (МАЕ) предприе безпрецедентен ход в своята история. Организацията единодушно гласува освобождаването на 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви на страните членки.

Въпреки мега-инжекцията от суровина, пазарните анализатори остават скептични. Изваждането на подобни количества може да покрие нуждите на света за по-малко от месец при настоящите темпове на дефицит, което означава, че ценовият натиск върху държавите на Балканите тепърва предстои да се засилва.