Цели територии в България се превръщат в демографски пустини
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Населението пада под десет души на квадратен километър
България е изправена пред задълбочаваща се демографска криза, като от огромни територии в страната населението буквално изчезва. За тази тревожна тенденция съобщават от Българското национално радио, цитирайки анализ на доцент доктор Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките.
Проблем със сигурността и инфраструктурата
Според експерта проблемът вече има силно изразено териториално измерение. Специалистите използват термина "демографска пустиня", с който описват райони с гъстота под 10 души на квадратен километър.
"При такъв малък брой концентрирано население в тези райони възникват редица затруднения и в социалната сфера, и в икономическата сфера, в инфраструктурата, а бих казал и в националната сигурност - там на практика държавата няма пълен суверенитет", коментира доцент Ташев пред националното радио.
Обезлюдяването засяга ключови региони
Доскоро Югозападният район беше даван като основен пример за обезлюдяване, но ситуацията в други части на страната се влошава с още по-бързи темпове.
"През последните години Родопите изпреварват югозападния район по процес на обезлюдяване. Североизточният район, който дълго време е бил житницата на България, там също има признаци на депопулация", подчертава демографът, като допълва, че процесът на опустиняване се наблюдава дори в селищата около столицата в Софийска област.
Идея за Карта на възможностите
Правителството вече е приело Национална концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 година, в която демографията е посочена като основен приоритет и проблем номер едно. Въпреки това ученият изразява съмнение, че документът ще доведе до реални решения. Основната пречка остава огромната териториална диспропорция – една трета от младите хора живеят в западния район, предимно заради възможностите, които предлага София. Това налага спешно райониране на икономиката и изграждане на инфраструктура, включително медицински и образователни обекти, за да се избегнат бъдещи структурни сривове.
Като конкретна мярка за противодействие се предлага разработването на Карта на възможностите. Платформата ще позволи на работодателите да вписват своите нужди от работна ръка и нивата на заплащане. За да бъде пълноценна и приложима, системата ще трябва да отразява наличния жилищен фонд и достъпа до здравеопазване и образование в съответното населено място, което значително би улеснило вътрешната трудова миграция.


















